Кампанията на “24 часа” “Образцова община” измерва обективни критерии за икономиката - след като има инвестиции, промените предстоят, казва председателят на НСИ Сергей Цветарски

Със сигурност сме под 7 милиона, няколко хиляди над или под

- Господин Цветарски, ясно ли е дали българите в България вече сме под 7 милиона към края на 2018 г., както се очакваше, или не?

- Демографските данни все още се обработват и ще бъдат обявени на 12 април. Към момента имаме предварителни данни за някои от основните компоненти: раждания, умирания, но все още не са готови данните от външната миграция.

- Спомням си, че в края на 2017 г. бяхме с около 50 хиляди души над 7 милиона, а всяка година заради ниската раждаемост и високата смъртност спадът е около 50 хиляди човека, така че се очакваше да преминем границата.

- Средногодишно за последните години намалението е около 50 хиляди човека на година, така е. Ако продължим тази тенденция – а то вероятно ще е така, ще се доближим съвсем до 7 милиона. Дали ще бъдем с няколко хиляди отгоре или отдолу, ще видим от окончателните данни. При преброяването през 2021 г. със сигурност ще бъдем под 7 милиона.

Но засега чакаме все още данните от външната миграция. Ние получаваме данните за това от НАП, НОИ, Министерство на вътрешните работи и ГД ГРАО, но често хората не уведомяват за напускането или завръщането си.

- Какви са тенденциите при миграцията през последните години?

- Има два вида миграция – вътрешна и външна. При вътрешната има относително постоянна тенденция: от селата към градовете и от малките градове към големите, и тази тенденция е устойчива.

Знам, че хората се интересуват много повече от външната миграция. При нея през последните години има забележима тенденция на сближаване на броя на напускащите страната с броя на хората, които се завръщат. Част от завръщащите се идват за постоянно, идват и чужди граждани – от ЕС и от трети страни. Разликата между тези два потока намалява в полза на нулиране на отрицателния демографски компонент от напускането на страната.

Но при външната миграция трябва да ни интересува преди всичко в каква възраст са тези хора – млади, т.е. в репродуктивна възраст, или възрастни. Има много “данни”, че ни напускат младите, а се завръщат пенсионерите.

Но данните показват, че при напускащите България около 56% са между 20 и 40 години. А от тези, които се завръщат, около 40% са в същата възрастова група. Сами виждате, че и тук има едно сближаване на числата. Не е, както се твърди или както беше преди известно време, т.е. няма огромен дисбаланс между напускащите и завръщащите се.

Никой не трябва да очаква някакви резки, бързи и сензационни обрати при демографските процеси. Такова нещо няма как да се случи, особено при ражданията и умиранията – ще са нужни десетилетия, за да се обърнат тези тенденции.

- Но ако вземем последните 30 години, или т.нар. преход, в кой период раждаемостта е била най-ниска, а смъртността - най-висока?

- Това е периодът 1995-1997 г. Но трябва да наблюдаваме нещата с по-чисти показатели. Смъртността и раждаемостта сами по себе си не показват нещо кой знае какво за протичащите процеси.

Да вземем например раждаемостта, която се смята на 1000 души от населението. А знаете, че не всички тези 1000 души могат да раждат. Раждат само жените, и то тези в детеродна възраст. Измерена спрямо тях, раждаемостта на българските жени изобщо не е ниска в европейски мащаб и дори над средната за ЕС.

- Може ли с цифри?

- 1,6 деца на една жена в детеродна възраст. Това е истинският показател. За ЕС това е над средното равнище. Когато бяхме “на дъното” – в периода 1995-1997 г., този показател беше 1,2, т.е. на изключително ниско ниво.

Както виждате, той нараства, макар и бавно, и вероятно ще се стабилизира на това ниво – 1,6.

Или да вземем смъртността. Броят на смъртните случаи на 1000 души от населението зависи изключително много от възрастовата структура на това население. Ако преобладават възрастните хора, естествено е, че вероятността за по-висока смъртност ще е по-голяма в сравнение с народи, които имат относително по-младо население. Да се сравняваме с африканските народи например, които имат много по-младо население, е нелепо. По-точният показател е продължителността на живота. В България тя не е толкова висока, колкото би ни се искало, но все пак е доста по-висока от тази в Африка, а в същото време нараства.

- Законът за преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г. мина през парламента и е публикуван. Глобата от 160 лв. за гражданите, които не са се преброили, не е ли доста малка?

- Зависи каква ни е целта. Целта на този закон и на тези глоби е да предизвикат у хората по-висока отговорност към преброяването и неговите цели. В никакъв случай не е да напълним хазната с тези пари. Това е по-скоро един опит за обръщане на вниманието на хората към такива общонационални цели като преброяването на населението и жилищния фонд.

- Какво се реши в крайна сметка за въпросите за етническа принадлежност и за майчин език – на тях доброволно ли ще се отговаря, или задължително?

- Отговарянето на всички въпроси в преброяването е задължително. Друг е въпросът, че за такива чувствителни въпроси е предоставена свобода на лицето да се самоопредели.

- Предното преброяване през 2011 г. струваше 20 млн. лв., а това през 2021 г. се оказва 38 млн. Откъде идва това увеличение?

- Отчетите от предишното преброяване, които съм виждал, са за около 26 млн. лв. Но сегашните 38 млн. лв. не са само за анкетьорите и техния труд. Основната част е свързана с редица допълнителни дейности, които планираме да извършим.

Първо, ще има пълно обхождане на всички жилищни единици, което ще се прави почти една година преди преброяването. При него ще се впишат в единен регистър всички сгради, входове, апартаменти и къщи с техните географски координати. Тази информация ще послужи на много други институции освен на нас. Този процес е много скъп.

При предишното преброяване не бяха направени контролни преброявания, а сега са планирани. Това също струва пари.

Има и инфлация за последните 10 години, разбира се, макар че тя не е толкова определяща за поскъпването.

В същото време информационната система, която ще изградим, няма да ни служи само за въвеждане на данните от преброяването, а ще създаде стабилна платформа за анкетни проучвания сред населението още години наред. Всички потребители ще усетят и по-удобния достъп до събраната информация.

- Възможност за онлайн преброяване ще има, нали?

- Ще има, разбира се. При предното преброяване през 2011 г. около 42% от хората се преброиха онлайн, сега очакваме от тази възможност да се възползват около две трети от населението, предвид развилите се процеси и по-голямата достъпност на техника, интернет грамотността на хората.

Искам да кажа още, че ще има високо ниво на сигурност на данните. От миналата година НСИ бе сертифициран по най-високия стандарт за информационна сигурност, който съществува – 27001. Мисля, че хората могат да бъдат сигурни, че данните, които ни дават, са защитени, както законът го изисква

- Ще има ли въпрос за трети пол?

- Няма въпрос за трети пол. Има въпрос за пола на анкетирания и той се отнася до биологичния пол.

- Само с две възможности за отговор ли е?

- Разбира се. Така е и съгласно европейските класификации и регламенти. Всички страни - членки на ЕС, при въпрос за биологичния пол се придържат към основните две разновидности.

- А ще има ли нови въпроси, които не са съществували през 2011 г.?

- Статистиката е консервативна. Това не е от липса на интерес, напротив - ние сме много любопитни. Но една от идеите на преброяването е да събере информация по едни и същи показатели, за да има сравнимост на данните десетилетия назад.

- През 2011 г. например имаше въпрос “Имате ли миялна машина вкъщи”.

- В битовите въпроси има по-чести промени, защото техниката се развива. Преди 30 години например не е имало мобилни телефони.

- Има ли видими тенденции в икономиката на регионите през последните години?

- Не бих казал, че няма. Има. Но такива, които вълнуват хората, а и предвид инициативата на “24 часа” “Образцова община”, в която измервате постиженията на икономиката на отделните общини, тези промени не са толкова видими и кардинални, по-скоро предстои да се случат.

Има връзка с политиките, които се провеждат, а и с оперативните програми. Правят се целенасочени инвестиции, но те няма как да дадат отражение толкова бързо. Ако сега похарчиш един лев, ефектът от него ще се усети след повече от една година по-късно.

Едно от нещата, които най-силно влияят върху икономическите процеси, са инвестициите. Те стоят добре през последната година, но ефектът от тях все още не може да се измери. Например сега се очаква да влязат големи инвеститори в Северозапада.

- Има нещо, за което все още никой в България не говори – нуждата от териториално-административна реформа. Вече има общини с под 6000 човека население. Смятате ли, че в тази връзка има нужда от преразглеждане на сегашното разделение на страната?

- Това е по-скоро политически въпрос, а в една своя част дори и конституционен. В конституцията е дефинирано, че държавата се дели на области и общини, те имат различни функции.

- Но там не пише какво население трябва да има една община.

- Не пише, но не е и работа на НСИ да поставя праг, това може да бъде решение на други власти.

От наша гледна точка е важно така да формулираме териториалните единици, които служат за статистически цели, че те да са сравними една с друга в целия Европейски съюз.

Ние се ръководим от европейските изисквания и там са посочени определени прагове. Например първото ниво е с праг между 3 и 7 млн. души. В България има два района на това ниво: единият е Северна с Югоизточна България, а в другия е останалата част от страната. Второто ниво е с праг от 800 хил. до 3 млн. Това у нас съвпада с регионите за планиране.

CV

l Роден е на 19 юни 1958 г. в Плевен

l Завършил е УНСС

l Специализирал е в САЩ, Малта, Русия

l В продължение на 3 години е бил маркетинг директор на “Мобилтел”

l В НСИ е бил последователно директор на дирекция “Регионална статистика”, съветник на председателя на НСИ, зам.-председател и председател от юни 2014 г.

l Има научни публикации у нас, във Великобритания и САЩ