Вецове в ситуация на законов рекет

Половината водни централи в България са заплашени от затваряне

Картината изглежда зловеща, но ако си представим, че всички вецове в България спрат да работят и съоръженията им не се поддържат с години, реките в един момент ще се осеят с десетки зеленясали от водата бетонни чудовища. В тях ще се спират всякакви отломки, които реката влачи, така че тук и там ще се случват наводнения.

Ситуацията, слава богу, все още не е точно такава, т.е. не всички вецове са заплашени от затваряне. А само половината. Но пак изглежда страшно.

От всички около 240 действащи водноелектрически централи у нас 138, т.е. повече от половината, са застрашени от затваряне, предупредиха наскоро от Асоциация “Хидроенергия”. А вецовете остават най-евтиният източник на възобновяема енергия като цена за обществото.

Причината е в една законова поправка, приета още през лятото на 2010 г. и не правеща впечатление на никого допреди 2 години. През 2010 г. в Закона за водите бе създаден нов член 118 ж. Според него басейновите дирекции могат да откажат да продължат действието на разрешителното за вземане на вода от една ВЕЦ, в случай че мястото, от което се взема водата,

попада в

защитена зона

Причината никой да не обърне тогава внимание на тази разпоредба е, че т.нар. разрешителни за водовземане са със срок на действие 10 години.

През 2010-2011 г. общественото недоволство бе провокирано предимно от гигантските отчисления, които се отделят от сметките за ток в полза на фотовоалтаиците и вятърните централи. Около вецовете беше спокойно, защото при тях тези отчисления са най-ниски.

През 2017 г. обаче в Закона за водите се приема един още по-рестриктивен текст. В него се казва, че чл. 118 ж се прилага само за вецовете, влезли в експлоатация след приемането на този член, т.е. след 2010 г.

От миналата година насам инвеститорите във водноелектрически централи у нас започнаха да усещат за какво става дума. Много басейнови дирекции в страната, които според закона издават, спират и отнемат разрешителните, започнаха да прилагат буквата на закона много точно и вече има към 5-6 веца, които не могат да вземат вода, следователно не могат да продължат да работят.

“Ние разбрахме за тази промяна на Закона за водите от “Държавен вестник”. Защото бе направена не по нормалния начин – с предложение до законодателя, с дебати, а през преходните и заключителни разпоредби на новия Закон за концесиите. Но както и да е направена,

тази промяна

руши цял

отрасъл,

защото след това басейновите дирекции започнаха масово да прилагат изискването и вече имаме колеги, които са със спрени разрешителни, което обжалват в съда”, каза пред “24 часа” председателят на асоциацията Боян Кършаков.

Министерството на околната среда и водите, което ръководи басейновите дирекции, има малко по-друго виждане за ситуацията. Според отговора на ведомството на въпрос на “24 часа” през последните две години броят на разрешителните за водовземане с изтичащ срок на действие е по-голям, затова има и повече решения за отказ. Законът ясно казва, че вземане на повърхностни води за производство на енергия, когато това се прави в защитени зони по “Натура 2000”, е забранено, казаха от МОСВ.

Колкото до затягането на режима през 2017 г. от министерството обясниха, че тогава е постъпило запитване от ЕК как се спазва законодателството в областта на опазване на околната среда и биоразнообразието при разрешаването и експлоатацията на водноелектрически централи в България. И затягането на режима е било част от мерките за избягване на опасността от стартиране на нова наказателна процедура срещу страната. В екологията има вече 2 такива процедури.

“Получава се абсурдната ситуация, че ако една ВЕЦ е изградена преди 2010 г.,тя не вреди на природата, откъдето и да взема вода. Но ако е влязла в експлоатация след тази дата, вече вреди”, коментира енергийният експерт на асоциацията Антон Иванов.

Има и още един аспект на проблема – защитените зони, както знаем, не са нещо заковано. Последните промени в Закона за биологичното разнообразие, които още не са минали през парламента, допускат по-голяма гъвкавост при определянето на зоните по “Натура 2000”, като решението дали една местност попада, или не, ще зависи от много повече фактори, отколкото досега. Каква е тогава гаранцията, че една ВЕЦ няма постоянно да влиза и излиза от обхвата на закона.

“Ние сме на практика в ситуацията на т.нар. законов рекет. Всички колеги стоим и чакаме някой да подаде жалба срещу някоя наша вец, защото знаем от опит, че в такива случаи администрацията няма избор, освен да приложи буквално закона. Независимо дали жалбата е основателна, или не, самото подаване наклонява везните в полза на жалващия се и басейновата дирекция в такива случаи категорично решава да не продължи действието на разрешителното”, казва Кършаков.

В Асоциация “Хидроенергия” членуват предимно по-големите и средни инвеститори във водноенергийния сектор, най-малките членуват в Съюза на производителите на екологична енергия. Но и в двете организации вече има случаи на спрени вецове.

Наример ВЕЦ “Елена” край монтанското село Хайредин, която е само 715 киловата. Пусната е през 2012 г., а разрешителното за водата е от 2008 г. Странното в този случай е, че басейновата дирекция в Плевен е продължила през 2018 г. разрешителното, но няколко месеца по-късно кметът на Хайредин се оплаква в МОСВ. И министър Нено Димов нарежда на басейновата дирекция да приложи чл. 118 ж от закона, т.е. да спре действието на разрешителното. “Естествено, басейновата дирекция се подчини. Ние обжалваме акта и делото скоро ще се гледа в Административния съд в Плевен. Вецът работи само защото отнемането на разрешителното още не е влязло в сила. Ще се борим, защото иначе трябва да оставим 6-7 млн. лв. в реката”, разказа пред “24 часа” управителят на централата Георги Георгиев.

Любопитното е, че

в този казус

попада и

хидровъзел

“Цанков камък”,

който принадлежи на НЕК заедно с едноименния язовир. Макар че се строи от много отдавна, разрешителното му за експлоатация е от 2013 г., а водата се взема от реките Въча и Гашня на място, което категорично е в “Натура 2000”. За това не се говори просто защото има още 4 години, докато разрешителното за водовземане е в сила. Но след това?

Допълнителен проблем е, че в повечето случаи става въпрос за замразени инвестиции, и то в големи размери. Вецовете, които са обхванати от този казус, са строени през последните 10-15 години, когато по данни на енергийното министерство инвестицията във всеки киловат водна мощност е била около 2000 евро. Рядко някой влага повече от 40% свои пари в такова начинание, т.е. грубо пресметнато, става въпрос за около 100 млн. евро банкови заеми. Които няма как да се изплащат, ако съоръженията не работят. Следователно ще се превърнат в лоши кредити.

Каква е гаранцията, че утре моята ВЕЦ няма да се окаже в защитена зона?

- Г-н Кършаков, колко водноелектрически централи и с каква обща мощност са заплашени от затваряне заради това, че вземат вода от защитени територии?

- Точният брой на ВЕЦ-овете, попадащи в този казус, е 138 с обща инсталирана мощност 194 мегавата.

- Как става спирането на вземането на вода?

- Всяко разрешително за водовземане е конкретно, в него е описано как точно се осъществява. Има GPS координати, сезонни ограничения, екологични изисквания. Освен това ние плащаме за тази вода – все по-скъпо и по-скъпо.

- Какво възнамерява да прави асоциацията, за да защити интересите на членовете си?

- Първо, ние не искаме някой да ни връща нещо. Искаме да продължим да работим, защото при построяването на тези съоръжения сме спазили закона. И второ – това прилича на законов рекет. Каква е гаранцията, че утре мястото от което вземаме вода, няма да се обяви за защитена зона и разрешението за вземане на вода да се отнеме?

Много от нашите членове са малки инвеститори и нямат възможност да правят нещо значимо, за да защитят интересите си.

Спирането на ВЕЦ е заплаха за околната среда

- Г-н Иванов, възможно ли е един ВЕЦ, който произвежда чиста енергия, да се превърне в заплаха за природата?

- По принцип употребата на вода за енергийни нужди е чак на последно място при изграждането на такива съоръжения и това е от много дълго време. Една ВЕЦ работи в тясна връзка с екологията, защото тази вода се използва за напояване, има изискване да се оставят резерви за поемане на приливна вълна при пълноводие, има изискване да се остави свободно място за миграцията на рибите. За мен е необяснимо как такива съоръжения ще се оставят бездействащи, та това е заплаха за околната среда.

- Може ли винаги да се разчита на водната енергия?

- Тя е много важна по няколко причини. Чрез водните централи ние изпълняваме целите за производство на чиста енергия. Над 60% от зеления ток в България идва от водни централи и е в обществен интерес те да работят.

Те са важни и за стабилността на енергийната система. Като мощност не са много големи, вятърните са много по-мощни, но енергията от тях е непостоянна и на нея не може да се разчита.