Разположеният край железопътна линия град Виляфранка де лос Барос би трябвало да е доста удобен за извозването на продукцията на трите си завода. Има обаче малък проблем - липсва влак.

Така продукцията се транспортира с камиони от този града в Югозападна Естремадура - най-бедната испанска област, в която същевременно железопътният транспорт не е добре развит, а това е сериозен проблем преди парламентарните избори на 28 април.

Сгушил се сред лозя, Виляфранка всъщност е зависим повече от промишления сектор, отколкото от селското стопанство.

И въпреки че в област Естремадура като цяло се наблюдава обезлюдяване, градът успява да задържи населението си от 13 000 души благодарение на три завода - за бутилки, за готварски грилове и за рециклиране на алуминий.

Влаковете обаче са малко и нарядко, обяснява Хоакин Родригес, заместник-кмет на напичания от слънцето град в областта, която се простира между Португалия на запад, Кастилия и Андалусия на изток.

Гъстата испанска железопътна мрежа е известна в Европа. "Пипалата" й обаче все още не са достигнали Естремадура.

Влаковете, които свързват двете столици на областта - Бадахос и Касерес - с Мадрид са стари и често повредени.

Освен това те са скъпи, казва Хуан Карлос Лопес Дуке, говорител на асоциацията Milana Bonita, която води кампания за по-качествени влакове - проблем, който зае централно място преди изборите.

"По-евтино е да вземеш самолет до Канарските острови," испански архипелаг на около 1200 километра южно от континента, каза той.

Министърът на развитието Хосе Луис Абалос обеща, че до 2020 година хибридни влакове ще свързват областта с останалата част от Испания.

Тези влакове могат да развиват 200 километра в час и са захранвани от електричество и дизел, което е полезно на местата без електрифицирани железопътни линии като Естремадура.

Пренебрегнат

Регионът бе пренебрегнат през периода на диктатурата на Франко 1939-1975 година, казва Сесар Рамос Естебан, депутат социалист в Касерес.

Въпреки държавните и европейски субсидии 44 години по-късно Естремадура остава предимно селскостопанска област.

Най-добрата шунка, известният иберийски хамон, идва от прасетата, отгледани по зелените пасища на Естремадура.

По южните равнини на областта се отглеждат домати, което я прави най-големия производител на домати в Испания.

Това е най-слабо развитият регион на Испания с най-ниския брутен вътрешен продукт на глава от населението и най-висока безработица - 23,1 % спрямо средната за страната 14,4 процента.

Редуващите се едно след друго регионални правителства, повечето социалистически, се опитаха да направят така, че всеки да има достъп до обществените услуги без значение къде живее, каза Сесар Рамос.

Той допълни, че в област с население един милион души и още 700 000 живеещи извън нея те се борят да предотвратят изселването от селата.

В Касас де Дон Антонио, село на 40 километра южно от Касерес, където стотици бели къщи обсипват хълм и се скупчват около църквата, са останали само 85 души.

Няма лекар, сестра или медицинска служба, казва 82-годишният Педро Макарино, докато играе карти с още трима пенсионери в последното кафене на селото, което не е пуснало кепенците и работи и като магазин.

В Естремадура сега има два университета. Преди 15 години областта беше първата в Европа, която осигури един компютър за всеки двата гимназисти, каза гордо Сесар Рамос.

Бяхме последни на стартовата линия и все още изоставаме, но наваксваме, допълни той.

Той обаче признава, че дори студентите да са обучени, областта няма индустриалната структура да ги запази.

Земя на емиграцията

Естремадура винаги е била земя на емиграцията.

Прочутите испански изследователи Ернан Кортес и Франсиско Писаро, които завладяват Мексико и Перу, са от Естремадура.

Дълго време в Испания думата "емигрант" се свързва с хората от Естремадура, които напускат областта, за да търсят работа на Север, в по-богатите области Каталуния и Страната на баските.

Това продължава да е така.

Можеш да учиш каквото си искаш, но наистина е трудно да намериш работа, казва 34-годишният електротехник Алваро Крисолино, който пет години имал непостоянна работа преди да напусне родния си град Кориа, за да работи в завод в Мадрид.

Бяхме 26 в училище. Само петима останаха в Естремадура, каза той.

Останалите заминаха за Германия, Страната на баските, Мадрид или Барселона, допълни той.

/БТА/