"Доста големи доходи" получават много деца на служители от руската държавна администрация - това разкриват тазгодишните им данъчни декларации, пише в. "Комерсант".

Според антикорупционните закони в Русия държавните служители са длъжни да посочат и активите на своите непълнолетни деца. Приходоизточниците обаче остават скрити, изтъква руският ежедневник, предаде БТА.

"Най-богатото дете в Държавната дума, получило 2 866 000 рубли, е на Елена Серова", депутат от партията с мнозинство в парламента, "Единна Русия".

Останалите депутатски деца не могат да се похвалят с големи доходи - те са от 10 рубли до 100 000 рубли. Политологът Абас Галямов търси обяснение в предизборното прочистване на листите от бизнесмени през 2016 г.: "Идеята бе да съберат в долната камара повечко обществени дейци и по-малко олигарси".

Най-богатото дете в горната камара на руския парламент, Съвета на Федерацията, е на сенатора от Ростовска област Евгений Бушмин. Според декларациите му то вече трета година поред получава доходи по 1,5 милиона рубли, а на негово име се води и апартамент от 72,7 квадратни метра.

Детето на сенатор Михаил Афанасов има доход 126 хил. рубли и къща от 331 квадрата. Двете деца на колегата му Сергей Мамедов са получили за година по 10 хил. рубли, но освен това притежават парцел от 2021 кв. метра, къща от 492 кв. м и необитаемо помещение от 162 кв. метра.

Най-много недвижими имоти имат децата на сенатора Алексей Руских - седем парцела за вилно строителство, жилищна сграда без право на регистрация, четири апартамента, седем гаражни места и стопанска постройка.

А двете непълнолетни деца на Алексей Газаров, министър на имуществените отношения на руския Ставрополски край, притежават къща от 160 кв. м в Канада.

За разлика от Държавната дума партийните листи в провинцията не са били прочиствани - поне не толкова старателно, коментира Галямов. "Регионалните депутати може просто да не са толкова обиграни (. . .) Затова маскират богатствата си съвсем примитивно", заключава той.

Една трета от жителите на Русия изпитват задоволство от арестите на високопоставени служители, но само една четвърт от запитаните виждат в тях реална борба с корупцията. Това става ясно от анкета на центъра "Левада", информира "Ведомости", цитиран от Би Би Си.

Арестите се възприемат като уреждане на сметки между различни властови кланове, затова нямат особен отзвук в обществото, обяснява директорът на "Левада" Лев Гудков. Според него за истинска борба с корупцията ги смятат, например, "възрастните хора в провинцията".

Антикорупционната пиар риторика на властите г,би ефективност. Съобщенията за арести се превръщат в рутина и будят интерес главно сред възрастните слабо образовани хора. В масовото съзнание присъства усещане за несправедливост, "затова всеки арест се приема с чувство на отмъстително задоволство", констатира социологът.

За общественото мнение не са толкова важни арестите, а присъдите - или тяхната липса, смята аналитикът Дмитрий Бадовски. За всеки нашумял случай, когато някой служител е отишъл в затвора, хората винаги сочат "много примери за безнаказаност или просто несправедливост. Емоциите и спомените по принцип се фокусират далеч повеч върху тях", казва експертът.

Кремъл се намира между Сцила и Харибда, отбелязва политологът Николай Петров: от една страна, руската власт иска да маркира борба с корупцията, от друга - не би желала "да вдигне вълна", която после да й отнемат популисти.

"Властта съзнателно показва: щом мразите богатите и висшите служители, радвайте се на техните унижения" - но същевременно гледа да не създаде впечатление, че цялата власт е корумпирана, подчертава той.

"Нещата се поднасят дозирано: шумен публичен арест, после мълчание и след година служителите тихо получават присъди", добавя Петров.

Кремъл води играта си предпазливо и контролира ситуацията - заиграва с нагласите на озлобените, но не допуска да се провокират нагласи срещу властта, заключава руският наблюдател.