Темпът на икономически растеж на БВП намалява от 3.6% през 2017 на 3.1% през 2018 г. Въпреки забавянето, растежът остава над средния за страните от ЕС, но е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето. Това се казва в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН, който изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2018 г. Той бе представен днес.  Увеличенията на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата оказват положително въздействие върху частното потребление - потреблението на домакинствата се увеличава с 6.3%, подкрепено от продължаващо нарастване на доходите, увеличение на заетостта и повишение на доверието на потребителите. Ръстът на потреблението в публичния сектор също е по-силен отколкото през предходните години, отразявайки главно нарастването на разходите за персонал и издръжка, се казва още в доклада.

Инвестициите плавно се възстановяват - след спад от 6.6% през 2016 г., през 2017 г. брутообразуването в основен капитал нарасна с 3.2%, а през 2018 г. се ускорява до 6.5%. Нетният износ, който допреди няколко години бе основен двигател на растежа, вече е с отрицателен принос към общия растеж. Това се дължи, както на забавянето на растежа на износа, така и на по-силното вътрешно търсене, отразило се върху обемите на вноса, в т.ч. и на потребителските стоки, пише още в доклада. 

Неблагоприятна констатация е, че постигнатият растеж все още не може да се определи като приобщаващ и няма осезаемо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства. Равнищата на бедност и неравенство на доходите са най-високите в ЕС. Данъчната система, основана на пропорционалното облагане на доходите, не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се, заключават икономидстите на БАН.