България има само 9, но след 2021 г. ще привлича с нови места за палатков туризъм

Дивото къмпингуване по морето, което е актуално за летния сезон, няма да може да се практикува в България. Това реши парламентът с окончателно приети промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, внесени от Министерския съвет.

Въвеждат се глоби, а основната цел е да се избегнат неприятните последици за природата, които понякога са резултат от оставени боклуци от привържениците на нощите под открито небе. С глоба от 500 до 1000 лв. ще бъдат санкционирани тези, решили да пренощуват с палатка, кемпер или каравана извън позволените места.

По предложение на шефа на регионалната комисия Искрен Веселинов в закона бяха разписани текстове, за да бъдат обособени специални зони за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани извън територията на морски плажове, дюни и къмпинги или защитени зони. Условията за местата и къде ще се намират те ще бъдат описани в наредба, изготвена от четирима министри – на регионалното развитие, земеделието, околната среда и на туризма. Срокът за изготвянето е 6 месеца. По време на окончателното гласуване в зала Веселинов предложи глобите да бъдат налагани една година след приемането на наредбата. Това означава, че

санкции ще

има от 2021 г.

Решилите да устройват незаконно места за разполагане на палатки, кемпери и каравани трябва да знаят, че санкциите ще бъдат от 2000 до 5000 лв. за физическите лица и от 10 хил. до 20 хил. лв. за юридическите. Ако нарушението се извърши повторно, съответно глобите се увеличават от 6000 до 10 хил. лв. или от 12 000 до 60 хил. лв.

По данни на Евростат България се нарежда на едни от последните места в Европа с най-малък брой къмпинги. У нас те са били едва 9, сочи статистиката за 2017 г. Държави като Словения и Словакия, които са в пъти по-малки от България, имат съответно 85 и 56 къмпинга. Дори Черна гора, която разполага с площ почти една десета от тази у нас, има 10 къмпинга.

В Европейския съюз общо регистрираните къмпинги са 28 443. В 4 страни от ЕС се намират две трети от всички места. Безапелационен първенец е Франция, която съставя 28% от тези места, или 8106 къмпинга, но сравнени с 2016 г., те са били 8140. Вторият по големина дял е за Великобритания, където през 2016 г. са регистрирани 4779 къмпинга, или 17% на сто от всички. Германия и Холандия си поделят всяка по 10%, или по близо 3000 такива места.

Общо нощувките в тях са били 397 млн., или 12% от всички реализирани. Държавата, където любителите на къмпинги са прекарали най-дълго време, е Франция - 31 на сто, следвана от Италия с 14% и Великобритания с 13 на сто. С малкия брой къмпинги логично нощувките на такива места у нас да са отново почти най-малко - едва 58 хил. през 2017 г.

С приемането на промените до 2021 г. и България ще има възможност да привлича любители на спането под открито небе с повече обособени места. Първоначалните текстове, внесени от Министерството на туризма, предвиждаха да има глоба и за разполагане на плажни принадлежности като хавлиени кърпи върху дюни – до 3000 лв. С предложения между първо и второ четене текстът беше променен. Такава санкция ще се налага на лица, поставили шатра, палатка, навес, заслон или друг вид съоръжение върху дюни. Глобата е от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение физическите лица ще получат санкция от 1000 до 3000 лв., а юридическите – от 5000 до 10 хил. лв.

За паркиране или преминаване върху дюни ще се глобява от 1000 до 3000 лв. или санкция от 3000 до 5000 лв. За повторно нарушение глобата е от 3000 до 6000 лв., а санкцията - от 5000 до 10 хил. лв.

При поставяне на преместваем обект върху дюна в зона А и Б санкцията за физически лица е от 2000 до 5000 лв., а за юридически – от 3000 до 10 хил. лв. Ако нарушението се повтори, глобите са от 3000 до 6000 лв., а имуществените санкции - от 5000 до 20 хил. лв.

Ако преместваемият обект се постави на неохраняем плаж, физическите лица ще се глобяват от 5000 до 10 хил. лв., а юридическите – от 10 000 до 20 хил. лв. Тези, които извършат отново нарушение, съответно ще получат от 6000 до 12 хил. лв. и съответно от 12 000 до 60 000 лв.

Глоба от 1000 до 5000 лв.

очаква тези, които не

изпълнят изискванията за

осигуряване на равностоен

достъп до морето

за зоната за свободно ползване, а имуществената санкция е от 5000 до 10 хил. лв. Ако тази зона пък не е обозначена, санкциите са от 500 до 1000 лв. или имуществена от 700 до 1400 лв.

За ограничаване на свободния и безплатен достъп до морските плажове или налагане на такси лицата ще бъдат глобявани с от 2000 до 4000 лв. или санкция от 5000 до 10 хил. лв. Ако нарушението е повторно - с от 3000 до 6000 лв. или от 6000 до 12 хил. лв. Това е понижение на глобите, защото досегашните финансови наказания за физически лица бяха от 3000 до 6000 лв., а при повторно - до 12 хил. лв. При юридическите за първо нарушение санкцията беше от 6000 до 12 хил. лв., а максималната за повторно - до 24 хил. лв. За юридическите лица максималната глоба е намалена наполовина.

С текстовете законодателят реши да разпише глобата за строителни дейности по морето да се вдигне двойно. Строителството в националните курорти сега се спира между 15 май и 1 октомври, а в населените места по морето кметовете издават всяка година заповеди с това ограничение. Санкцията за нарушение е 50 хил. лв. С приетите промени сега се въвежда глоба при повторно нарушение от 2 до 20 хил. лв. и имуществена санкция от 20 до 100 хил. лв.

Вече има глоба и за лицата, които незаконно разполагат плажни принадлежности на плажа и ги предоставят срещу заплащане или обвързват ползването им със закупуване на стока. Физическите лица ще отнасят глоба от 2000 до 6 хил. лв., а юридическите от 4000 до 20 хил. лв., при повторно нарушение - до 40 000 лв.