Освобождава се от автомобилния бизнес, имало купувачи

Очакванията са покупката да бъде одобрена от КЗК и КЕВР до края на годината

След сделката с активите на ЧЕЗ в България „Еврохолд“ има намерение да придобива компании от електроразпределението и в съседни държави. В хоризонт до 10 г. компанията иска да създаде регионален енергиен холдинг, който да се структурира около разпределителната компания в България. Това съобщи Асен Христов, председател на Надзорния съвет на „Еврохолд“ на среща на мениджмънта на компанията с журналисти.Според него акционерите имали доверие на регулирания бизнес и към него проявяват по-голям интерес.

Христов съжалява, че не са се включили в надпреварата за енергийния бизнес на чехите у нас на по-ранен етап. След неуспеха на сделката с „Инерком“ на Гинка Върбакова изискванията на ЧЕЗ към кандидатите били по-високи. Размерът на холдинга бил достатъчно голям, за да може да си позволи такава покупка. Както „24 часа“ първи съобщи сделката е 335 млн. евро.

Годишните приходи на „Еврохолд“ са 1,3 млрд. лв., активите му са 1,4 млрд. лв. Застрахователния холдинг е с дружества в 12 държави, с приходи 600 млн. евро и активи от 700 млн. евро. Плановете са в края на 2020 г. или в началото на 2021 г. приходите да са към 750 млн. евро, а активите – над 1 млрд. „След което, по уговорка с инвестиционните банки, които поддържат проекта, целта е да листваме акции на борсите в Дъблин и Лондон“, поясни Христов.

Преди две години „Еврохолд“ решил да се освободи от автомобилния си бизнес, но не на всяка цена. Мотивът е, че той вече не бил най-печелившото нещо. Потенциални купувачи имало. Оборотът им в този сегмент преди 15 г. бил 20-30 млн. лв., сега е 140 млн. евро, уточни Кирил Бошов, председател на управителния съвет.

От управлението на активи „Еврохолд“ не смята да излиза, дружеството му „Евро-финанс“ имало по-голям капитал от най-малките банки в България, казва Христов.

След решението за излизане от бизнеса с автомобили, започнали да се оглеждат за друга ниша. Вече течала сделката за активите на чешката компания в България. След разсъхването й с „Инерком“, в края на миналата година получили покана от ЧЕЗ-Прага. Започнал нещо като втори търг, в началото на тази година ЧЕЗ изпратила покани до много други компании, всеки имал право да подаде допълнителна оферта. Накрая се оказали двама кандидати – „Еврохолд“ и „Индия пауър“. „И нашата оферта спечели“, казва председателят на надзора. Получили ексклузивитет за закупуване на активите на ЧЕЗ в България и имали три месеца, да подобрят предложението си, да направят дю дилиджънс на бизнеса, който купуват и да представят писма за финансиране от банки. За разлика от предишни етапи ЧЕЗ поискала да бъде гарантирано, че цената ще бъде платена, връща лентата Христов.

На първия етап „Еврохолд“ отправя запитване към 5 банки. Повечето проявили интерес. Избрали три, на последния етап са оставали две. Както „24 часа“ вече писа това са „Дойче банк“ и японската „Номура“. „Еврохолд“ има мандатни писма от двете банки за осигуряване на финансовия ресурс.

Финансирането ще е по две линии. Двете банки осигуряват над 300 млн. евро кредит. Очаква се лихвата да е между 3 и 4%. Срокът за връщане на заема ще е между 4 и 5 години. С 6-те компании, които има ЧЕЗ в България „Еврохолд“ ще учреди 100% дъщерно дружество и заемът може да се обезпечи с акции от него. Ако кредитите са на „Еврохолд“ може да се обезпечи с корпоративна гаранция. По закон няма как активите на електроразпределение да служат за обезпечение, няма как да се ипотекират мрежи, уточни Христов и предупреди да не бъдат плашени хората. Банките са потвърдили, че при необходимост в бъдеще са готови да предоставят средства директно на закупените компании, за да реконструират те дългове си или да се изпълняват инвестиционните програми.

80 млн. евро „Еврохолд“ очаква да набере чрез увеличение на капитала. Компанията е пуснала проспект в КФН, два пъти той е връщан със забележки, мениджмънта се надява третият път да бъде одобрен. Бошов казва, че са можели да пуснат увеличението на капитала в Полша или в Ирландия. „Говорим за 80 млн. евро, които могат да съживят борсата“, допълва го Христов.

След тази сделка „Еврохолд“ ще може да има обороти над 1,5 млрд. лв., над 3 млрд. активи и ще бъде интересен да бъде листван на борсите не само в София и Варшава, но в Дъблин, Лондон и където и да е, смята председателят на надзора. Той заяви, че това ще донесе добра печалба на акционерите, а и не всеки, който решава да инвестира.

До месец и половина „Еврохолд“ ще внесе документи за одобрение на сделката в КЗК, очакването е антимонополната комисия и КЕВР да се произнесат до края на годината.

Какво се очаква при управлението на електроразпределението в Западна България? Разчита се инвестициите да доведат до намаление на техническите и нетехническите загуби, а оттам да се генерират още приходи. 1% намаление на загубите може да има по-голямо влияние, отколкото 2% увеличение на цените на тока, казва Кирил Бошов. 2-3% да се намалят загубите, това са 50 млн. лв. и с тях могат да се погасяват кредитите.

"Еврохолд" няма да фалира без тази сделка, бизнесът му е 80% извън България. Вярно, няма да се случи бързото развитие, което очакваме, но имаме и други проекти, казва Асен Христов.  

Колкото до проверката на холдинга от Комисията за финансов надзор, Христов заяви, че се справят професионално.  

Шефът на надзора лансира идеята, ако "Еврохолд" сключи сделката с ЧЕЗ, в бордовете на електроразпределителната и електроснабдителната фирма да има по един представител на държавата. "Може да са министри, вицепремиер, да си решат. Така ще има по-голям контрол", казва Христов.