Сред кандидатите за шеф се спряга и Кристалина Георгиева, а това може да доведе до трета в историята на фонда промяна на устава

Световен кредитор от последна инстанция, инициатор на реформи, скъп консултант, жандарм на финансовата стабилност, гарант за достъпно финансиране.

Това са част от определенията за една институция, създадена през юли 1944 г. в САЩ. Едва ли някой тогава е предполагал, че от първоначалния замисъл - следвоенна организация на международните парични отношения, МВФ ще се превърне в една от най-авторитетните финансови институции.

Уставът на МВФ е бил променян два пъти. През 1968-1969 г. има серия поправки. Най-общо тогава се въвеждат прословутите специални права за тираж (СПТ). По същество това е нова валутна единица. Постепенно СПТ се превръщат в универсално платежно средство освен долара. Замисълът обаче постепенно да измести златото не се реализира.

10 г. по-късно има нова промяна и функциите на фонда се свеждат до три. Първата е да администрира международния кодекс на поведение на страните по отношение на политиката и валутните курсове. Втората е да предоставя на страните финансови ресурси за регулиране на платежните баланси. И последната – да е център за консултации и сътрудничество между страните във валутната област.

Тези дни стана ясно, че

може да има и

нова промяна

в устава

Световни агенции съобщиха, че Франция проучва начини за премахване на възрастовата граница за кандидати за ръководител на МВФ. Предположенията са, че зад това намерение се крие идеята сегашният главен изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева да оглави МВФ. Постът е вакантен, след като досегашният титуляр - Кристин Лагард, ще застане начело на ЕЦБ от 12 септември.

За Георгиева се твърди, че е една от приемливите номинации за поста, резултат от сложни разговори между основните държави. В момента е записано, че управляващият директор на МВФ трябва да е на възраст под 65 години, когато е назначен, и не може да изпълнява длъжността след 70-ия си рожден ден. Дали това условие ще отпадне, ще стане ясно тази седмица, когато бордът на МВФ има редовно заседание във Вашингтон. По традиция от създаването му досега

фондът се

управлява

от европеец,

докато шефът на Световната банка винаги е определян от САЩ.

Капиталът на МВФ се набира от вноските на страните членки според техните квоти. Размерът им зависи от равнището на икономическо развитие. През 1947 г. в МВФ са членували 49 държави и общата сума на квотите е била 7,7 милиарда долара. Към днешна дата капиталът на фонда вече е над 200 милиарда СПТ, или близо 250 милиарда долара.

Два са висшите ръководни органа на фонда - Съвет на управляващите и директорат. Първият е висшият орган, вземащ решения за принципните въпроси. Негови членове са финансовите министри или управляващите централните банки на страните членки.

В директората има 22-ма директори - по пет от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Япония като страни с най-големи квоти, един от Саудитска Арабия като най-големия вложител на капитали, а останалите 16 се избират за срок от 2 г. измежду останалите членки. Директоратът назначава управляващия директор.

Всяка държава членка на МВФ има право да получава суми в СПТ. Стойността на СПТ се определя като микс от 4 валути - щатски долар, евро, японска йена и британска лира.

Виртуалната единица СПТ служи и за гласуване. Всяка от страните има 250 гласа плюс по още един за всеки 100 хил. СПТ. Повечето решения на МВФ се вземат с обикновено мнозинство. По-важните като разходи, лихвен процент, санкции и други се вземат с мнозинство от 70%. Най-важните, сред които структурата на фонда, промени в квотите и отпускане на СПТ, се вземат с т.нар. висше мнозинство от 85%. По всички решения САЩ и страните от Европейския съюз с най-големи квоти

имат право

на вето

Лихвеният процент се определя ежеседмично от няколко параметъра, а най-общо казано фондът отпуска заеми при 8-9% годишно оскъпяване.

Към МВФ има и много критики, като основната е, че се е превърнал в бюрократична организация, която сеиздържа от вноски и лихварство. Друга е, че като кредитор от последна инстанция не успява да наложи достатъчно дисциплина на държавите, които са взели кредити от него.

Не на последно място политици ползват МВФ като алиби за болезнени реформи, а от друга страна, не плащат пълната политическа цена за несполучливи решения, оправдавайки се с фонда.