Национален софтуер може да елиминира незаконния добив

 Инертните материали не са само подложката на пътя, релсите или пък чакъл за бетона. Експертите на Българската асоциация на производителите на инертни материали казват, че те са пълнители – в бетоните, в строителните смеси, използват се в производството на бои, на тръби, на пластмасови изделия.

Калциевият карбонат, който е инертен материал, се използва в производството на фуражи. Влагат се в някои типове филтри, бентонитите пък се вкарват в пречистващи съоръжения. Всички сметища ползват бентонит за хидроизолация, с тях се прави предпазен екран, за спира дождовните води да не проникват в сметището и след това да се замърсяват почвата и подпочвените води.

Кварцовите пясъци са основна суровина в стъкларството. В леярството формите, в които се излива металът, се правят от кварц. Имат приложение и в химическата индустрия.

Нормативната уредба за добив на инертни материали е доста стегната и задава правилата. Голяма част от фирмите са внедрили системи за управление на качеството, на околната среда, за безопасни условия на труд, казва Ирина Колева - главен секретар на Асоциацията на производителите на инертни материали.

Добивът е доста подреден и не изглежда като кариера отпреди 50 години. Има системи за оросяване, с които се намалява запрашаемостта на околните обекти. Една голяма част от компаниите на светло

имат контрол

на добива в

реално време,

както и на разхода на горива с GPS системи. Така, освен че се предотвратяват кражбите на гориво и се контролира за разливи, има пълно наблюдение какво се случва в кариерата. Голяма част от кариерите са снабдени с камери, които позволяват не само схематично да се вижда кой къде се намира, а и кой какво прави.

Големи компании имат лаборатории, в които всеки ден се извършва проверка на крайния продукт. По-малките, които нямат ресурс да си изградят свои, са длъжни през определен период да предоставят материали за изследване във външни лаборатории. Дори фирмите със собствени са длъжни да предоставят материал за външно изследване, за да бъде контролирано производството им от независими лица.

Така че фирмите на светло в сектора са достигнали до ниво на качество, което прави добро и качеството на крайния продукт – път, сграда, индустриална стока.

Проблемът бил в това не какъв е самият материал, той зависи от природната даденост на едно находище, а от това кой, как и къде го влага.

Основните проблеми в бранша са, че голяма част от инертните материали не са добити от реални фирми и концесионери.

Има изцяло

незаконни,

други са добити

под някаква

форма, която

заобикаля закона

Да кажем, една фирма прави изкоп за трасе на път, стига се до скали, пясъци, изпълнителят ги добива и ги влага в проекта. А те в 99% от случаите не отговарят за съответния клас път, дават пример експертите на асоциацията.

Фирмите от тази индустрия влагат доста усилия в работата си, за да отговорят на изискванията на държавата. Действията им са обвързани и се контролират от горски, полиция, КОС, тъй като се извършват взривни работи. Така контролът върху светлите фирми, регламентиран нормативно, ги вкарва в рамки, от които трудно могат да излязат.

В конкуренцията със сенчестия бизнес над вода ги държи единственият коз срещу незаконния добив - качеството.

Българската асоциация на производителите на инертни материали има идея да разработи

методика за

контрол на

влаганите

инертните

материали

в сферата на строителството чрез баркод. Целта е да се осигури проследяемост на материалите и да се елиминира влагането на крадени или некачествени с документи на светли фирми.

При доставка на инертни материали производителят им издава декларация за съответствие. Например една строителна фирма купува 100 т фракция за строителен обект. Със същата декларация за тези 100 т, строителят доказва незаконно добит материал за друг свой обект. Така един документ може да се използва няколко пъти и така да доказва съответствие с изискваните по проект материали, а те всъщност са некачествени и незаконно придобити.

Така светлите фирми един път губят възможност да реализират продукцията си и търпят загуби, втори път техни документи се използват за прикритие на незаконен добив.

За да се избегне това, асоциацията иска декларацията за съответствие да е проследима с баркод система. Така че при влагане на материала, който е удостоверен, тя да не може да бъде използвана за друг обект. Това може да стане, като се създаде един общ софтуер на национално ниво, който да се използва от надзорните фирми и строителния надзор и в която да има база данни какви материали и от кого са вложени във всеки строителен обект. Това става, като при доставката на инертни материали декларацията с баркода се чекира от всеки един получател по веригата до крайния продукт. Примерно – в бетоновия възел се сканира баркодът на фракцията. Баркодът, който се издава на бетона, включва като подномер и този на вложената фракция. При влагане на бетона в обект строителният надзор чекира декларацията и отписва бетона и фракцията, вложена в него, при приемането на обекта.

Ако недобросъвестен строител изпише в системата бетон и фракция със същия баркод, ще му излезе, че е грешка.

Софтуерът да се поддържа на държавно ниво, трябва да е достъпен за фирмите, ползващи баркодове, които да са уникални. При всяко чекиране на баркод той да се отписва от системата, за да не може да се дублира.

За да стане това, са необходими много промени в нормативните документи, в законите за строителството, за подземните богатства, за концесиите, дори в този за движение по пътищата. Сега асоциацията прави анализ какво нормативно трябва да се промени. Държавата има добро намерение нещата да се случат, но се иска технически и юридически да се изработят правилата. Вече има няколко добри примера на взаимодействие между бизнеса и държавата. Единият е, че от година и нещо е

криминализиран

незаконният

добив

Доскоро той бе третиран като административно нарушение и се санкционира с глоби. Сега за него се предвиждат до 6 години затвор, тъй като е криминално деяние. Вече има няколко дела за незаконен добив, но ефектът за фирмите, които се прехранваха с него, е най-вече психологически с тези предвидени 6 години лишаване от свобода.

Другият пример е забраната за добив на инертни материали от речните корита. Във всички европейски държави този добив е забранен, тъй като променя речните корита, фауната и води до екологични промени.

При нас доскоро често почистването на коритата бе използвано за “прикритие” на незаконното ровене из реките. Сега това е забранено.