Сделката по придобиването на активите на ЧЕЗ в България от страна на “Еврохолд” ще премине през задълбочено проучване. Това обяви в четвъртък Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), само ден след като кандидат-купувачът представи визията си за развитието на енергийните активи.

Мотивът на антимонополния орган е, че купувачът може да злоупотреби с положението си на застрахователния пазар и да удари конкурентите на ЧЕЗ на енергийния пазар. Причината е, че за да играят на борсата за ток, търговските дружества на ЧЕЗ имат нужда от застраховки на гаранциите по сделките. Но притежаваното от “Еврохолд” застрахователно дружество “Евроинс” държи близо 43% от пазара на този особен вид застраховки.

“Подобна концентрация ще създаде съществено предимство на участниците в сделката (по придобиването на ЧЕЗ - б.а.)”, пише в мотивите към решението на КЗК.

На друго място в решението на КЗК се казва, че сделката между “Еврохолд” и ЧЕЗ “поражда опасения за ефективната конкуренция”. По закон задълбоченото проучване може да трае до 4 месеца.

Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прави задълбочен пазарен анализ на придобиването на бизнеса на ЧЕЗ в България от страна на “Еврохолд” е странно и пресилено, но все пак антимонополният орган има законното право да го прави. Такова е мнението на трима адвокати по конкурентно право, до които “24 часа” се допита по повод решението на КЗК от миналата седмица.

Според Светлин Адрианов въпреки че КЗК има правомощия да вземе такова решение, за всичките години на съществуването си по-малко от 5% от случаите са преминавали през такова задълбочено проучване.

“Не бих казал, че случаите, които преминават проучване, всеки път съм ги намирал за удачни, но преценката е тяхна - който е недоволен, имат право после да обжалва крайното решение. Но обикновено когато се мине към задълбочено проучване, това е прелюдия към отказ”, каза Адрианов.

Той отбеляза, че все пак предишният отказ на КЗК по сделката със същия предмет бил значително по-абсурден. Става въпрос за обосноваването на отказа “Инерком” да придобие активите на ЧЕЗ в България, което бе мотивирано от регулатора с притежаваните от купувача и от продавача соларни централи.

“Сега поне формално има причина да се смята, че може да има въздействие, предвид това, че купувачът има 43% дял на пазара на специфични застраховки”, каза Адрианов.

Явор Мануилов заяви, че по принцип решението на КЗК е малко пресилено. “Бизнесът, който трябва да бъде придобит сега, е съвсем различен от този, който “Еврохолд” имат във всичките свои дъщерни фирми и дружества. Мотивът във връзка с наличието на задължението да се представят застрахователни гаранции в случаите на търговия и това, че “Еврохолд” има висок дял приходи от това в България, не е точен. Това са обобщени данни от бизнеса им извън България, а той там е по-голям, отколкото у нас. Например в Румъния. В България те имат много малък дял от тези услуги и тъй като КЗК преценява заявлението териториално, би следвало да съобрази, че пазарът е винаги национален и той би трябвало да бъде в рамките на България. А това не е съобразено в решението”, каза Мануилов.

“Разбира се комисията си е в правото да го прави, защото това е в рамките на закона, има такава предвидена процедура. Но ми се вижда пресилено”, добави той.

Според Мануилов в случая има определен спекулативен момент, защото всяка фирма може да има разностранна дейност и може косвено да повлияе на другата. Затова би трябвало да се гледа на реална основа – дали вливащите се и придобиващите предприятия са в един и същи бизнес и окрупняването може да повлияе на конкуренцията в страната. Той твърди, че при добронамереност от страна на антимонополната комисия може всъщност тя да стигне до извода, че тези застраховки са извън България и по този начин да разреши концентрацията. “Ако говорим за правото, а не за политиката, според мен трябва да се очаква благоприятен изход”, каза Мануилов.

Христо Копаранов заяви, че е “странно е с конгломератни ефекти да се обосновава необходимост от задълбочено проучване”, тъй като обикновено винаги се изследва хоризонталният ефект от една сделка.

“Възможно е да се прави такъв анализ, когато има господстващо положение – в случая едната страна със сигурност има такова и е възможно конгломератните ефекти да го засилят, но това е въпрос вече да пазарен анализ”, каза той.