По ръст следват листовете с продължителност от 8-14 дни, сочи анализ на синдикатите

Дългите болнични между 15 и 30 календарни дни товарят най-много бюджета на НОИ и бизнеса.

Това показва анализ на КНСБ.

Точно при тях е най-големият ръст с 58,5% между 2014 и 2018 г., сочат данните за увеличаването на болничните листове. По темп на нарастване следват тези с продължителност между 8 и 14 календарни дни вкл. (19,7 на сто).

“Ясно е, че там е основната причина за увеличения брой изплатени дни във временна неработоспособност поради общо заболяване”, смятат синдикатите.

Само през 2018 г.

са изплатени

9  763 300 дни

за болничните

листове с

продължителност

от 15 до 30 дни при 8  050 900 дни през 2014 г. Тези между 8 и 14 дни през миналата година са били за 3  191 600, докато четири години по-рано те са били с 550 хил. по-малко.

Кратките болнични - до 7 работни дни, през 2018 г. са 766 900, което прави 37% от всички. Общо са за 1 573 100 дни, по тях на работниците са платени 53,9 млн. лв.

“Посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и на фона на разходите за обезщетения по болест като цяло”, категорични са експертите в КНСБ.

Болничните за общо заболяване, които са за сметка на НОИ, се вдигат от 11,9 млн. дни през 2011 г. до 17,8 млн. дни през 2018 г. Дните за сметка на работодателите (от 1-ия до 3-ия) също се вдигат от 4 млн. през 2011 г. на 5,7 млн. през миналата година.

Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От 21,58 лв. през 2011 г., то стига до 31,22 лв. през 2018 г.

Според синдикатите обаче една от причините за “поскъпването” на болния работник са по-високите заплати. През тези 7 години

ръстът на

средния

осигурителен

доход е 49,8%, а

на минималната

заплата - 206%

“Друга причина е увеличаването на дела на осигурените лица с по-високи доходи сред получателите на парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване”, обясняват още от КНСБ.

През годините нараства и средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, които по желание се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. “Тези фактори са и сред причините за нарастване на среднодневния размер на паричното обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, доколкото той се формира като процент от доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Общо заболяване и майчинство” на НОИ”, пише още в анализа на синдикатите.

Тенденцията на ръст на среднодневния размер на болничния пък се подсилвала и от промяна в структурата по доходи. През 2014 г. 29,5% от ползвалите болничен са се осигурявали между 1025 и 1366,68 лв., или 1,5 до 2-кратния размер на средния осигурителен доход. През миналата година те са стигнали 34,2%. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база доход над двукратния размер на средния, от 25,2% през 2014 г. са се увеличили до 27% през 2018 г.

Обща експертна група за болничните са сформирали КНСБ и КТ “Подкрепа”. Освен анализ тя ще набележи и

мерки срещу

фалшивите

листове.

В сряда пък от 11 часа КТ “Подкрепа” ще излезе на протест пред Министерския съвет под надслов “Болните работници не са престъпници”. Въпреки оттеглянето на идеята първият ден да нсе се плаща от никого, синдикатът не отмени митинга си.

Те настояват работодателите да поемат поне поне първите 5 дни от болничните, както и

да плащат 100%

от трудовото

възнаграждение

през този период Сега работодателите плащат 70% през първите 3 дни, като от тях се удържат осигуровки и данъци.

Освен това “Подкрепа” настоява да отпадне данъкът върху минималната работна заплата. Искат и спешна актуализация на добавката за нощен труд, която сега е 25 стотинки, ограничаване на извънредния труд, както и да се прилага сумираното изчисляване на работното време само в непрекъсваеми производства.

КНСБ няма да участва на протеста в сряда. И двата синдиката искат среща с премиера и заседание на тристранката, където да се обсъдят предложенията им. Бизнесът пък заплаши да я напусне, ако бъдат вкарани исканията на синдикатите да плаща 5 дни.