КНСБ приветства обявеното вчера от Европейската комисия начало на консултации със социалните партньори за въвеждане на справедливи минимални възнаграждения за работниците в ЕС.

Това се посочва в позиция на КНСБ, изпратена от пресцентъра на синдиката.

Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг.

Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК, припомнят от синдикалната организация.

Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България - 286 евро, Румъния - 319 евро, Литва и Латвия - 380 евро, Унгария - 444 евро, Хърватия - 463 евро, Чехия - 477 евро, Словакия - 480 евро, Естония - 500 евро и Полша - 503 евро), се отбелязва в позицията на КНСБ.

В нея пише още, че в този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна - членка на ЕС, чиито нива на минималната заплата отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на минимална заплата, каквато е България.

Според КНСБ директивата трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.

Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50 на сто от средната работна заплата за страната, допълват от КНСБ.

КНСБ предлага социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на минималната заплата; да има ускорено нарастване на минималното възнаграждение с цел достигане на 50 на сто от средната работна заплата за страната.

Синдикатът иска размерът на минималната работна заплата постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота; минималната работна заплата за страната да бъде надграждана с минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации.

Минималната работна заплата за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост), искат още от КНСБ.