Основните браншови организации в туризма излязоха с обща позиция, в която се иска подкрепа за сектора от страна на правителството, заради усложнената ситуация във връзка с разпространението на коронавируса.

Позицията бе представена днес в БТА и е внесена вчера при премиера. Според бранша кризата в туризма вече е настъпила.

Сред исканията на бранша са държавата да поеме разходите за социални осигуровки, дължими от работодателите и работниците, по изплащаните от работодателите трудови възнаграждения, за срок от 12 месеца, считано от първи април.

Друго искане е за безлихвено отсрочено плащане на ДДС за 12 месеца и на местен данък и такса смет за същия срок, считано от 1 април.

От бранша искат осигуряване на целеви финансов ресурс, който да е не по-малък от 200 млн. лева чрез Българската банка за развитие за рефинансиране на кредити на туристическия сектор към банките.

Браншът настоява за мораториум върху влизането в сила на промените в Наредба Н-18 за 12 месеца, считано от 1 август 2020 г., като това искане се подкрепя и от други браншове. Браншът иска правителството да инициира финансов инструмент за подпомагане на туристическия бранш чрез използване на евросредства.

На пресконференцията беше изтъкнато, че в туроператорската сфера голям проблем възниква с транспонираната в нашето законодателство като чл. 89 от Закона за туризма евродиректива, която регулира отношенията между потребител и туроператор /по отношение на форсмажора/. Сега се показва, че тя не е работеща, защото не дава яснота кой точно какви права и задължения има, а хората остават с впечатлението, че са излъгани, а туроператорите имат законови права, заради направените разходи, изтъкнаха от бранша и препоръчаха по цялата верига - потребител, туроператор, контрагенти, да има разпределяне на риска при подобни ситуации. От бизнеса заявиха, че ще работят в тази посока.

Ще се иска да има отсрочка при възстановяването на сумите на потребители, защото сега той е фиксиран на 14 дни, което допринася за затруднения в ликвидността на предприятията, казаха от бизнеса.
Представителите на бранша информираха по време на пресконференцията, че по данни отпреди два дни има спад на продажбите на туристически услуги до 75 на сто, анулиране над 90 на сто от планираните организирани събитийни прояви, почти 60 на сто от фирмите в бранша ще са принудени да съкращават работни места /в сектора са заети около 300 000 души/, хотелиерският и ресторантьорският сектор отчитат спад в текущите продажби над 70 на сто и анулиране на резервации до 80 процента.

Тези данни са динамични, предупредиха от бранша и изтъкнаха, че към днешна дата те ще са още по-катастрофални.

Близо 90 на сто от компаниите са декларирали спад в оборота, като в около половината спадът е с над 75 процента. В над 85 на сто от местата за настаняване спадът в оборота е над 75 и нагоре процента, подобни са и данните при над 90 на сто от туроператорите /по данни от вторник и сряда/. Очакванията на 86 процента от бизнеса за следващите три месеца са за анулации.

80 процента от компаниите изпитват проблеми с ликвидността, като половината от тях са със сериозен проблем в тази област, като това може да доведе до лавина от фалити.

Изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Поли Карастоянова съобщи на пресконференцията, че браншът предлага премиерът да сформира национален икономически щаб, който от този момент да се ангажира с изготвянето на едногодишна програма за спасяване от ликвидация на двата най-засегнати от кризата във връзка с коронавируса сектори - "туризъм" и "транспорт". В него трябва да участват всички министри с икономически ресори, в това число и финансовият министър.

От бранша настояват в НС ресорната комисия да свика извънредно заседание и да сформира работен формат в контекста на приетото от парламента извънредно положение в страната.

Ако това предложение бъде прието, то допускам създаване на временно действащо законодателство за времето на извънредното положение, и това би дало възможност на комисията по икономическа политика и туризъм да придвижи някои от мерките, за които, според бизнеса, се изисква законодателна промяна, обясни Карастоянова.
От бранша изразиха готовност да предоставят своята експертиза, както и контакти на европейско и световно равнище.

Туристическият бизнес е в катастрофа и въпросът е ясен - как да бъде формулиран работещ икономически план за следващите 12 месеца, за да може на 13 март 2021 г. туристическата индустрия в България да е запазила своята жизнеспособност, заяви Карастоянова и посочи, че в този период два туристически сезона са под голям риск.

Поли Карастоянова съобщи, че министърът на туризма е в интензивни срещи с браншовите организации, но ситуацията предполага правомощия и компетенции, които са отвъд възможностите на едно министерство.

Същевременно от бизнеса отбелязаха, че ресорният министър е направила преглед на всички мерки за спасяване на сектора, предприети в околните държави.

Карастоянова отново повтори, че бизнесът не иска просто еднократна среща, на която да бъде изслушан, защото това, по думите й, няма да реши нищо и изтъкна, че решенията са от компетенциите на изпълнителната и законодателната власти, като се очакват действия, които минават през ясни формати с правомощия и компетенции.
Според бранша е добре да има кризисен щаб към Министерството на туризма с послания към бизнеса и потребителите за ситуацията.

От бизнеса напомниха, че човек, който е направил директна резервация, а не през туроператори, в тази ситуация, не е защитен. Ако резервацията му е направена при условия, при които няма право на възстановяване на сумата, тогава хотелът няма основания да му възстанови парите. Директивата за пакетните пътувания е с идея да се даде предимство на туроператорите по отношение на отделните услуги - хотел, транспорт, като така се гарантира предимството на потребителя, че ще бъде защитен, ползвайки туристически пакет, напомниха от бизнеса, но изтъкнаха, че при криза от подобен мащаб, тази идея, за съжаление, не функционира.

За Великден, по данни на туристическия бизнес, при спа хотелите има изчакване на решението на Румъния дали страната ще забрани пътуванията на своите граждани, които обикновено са сред основните чуждестранни посетители. В този смисъл, ако в Румъния се въведе такава забрана, резервациите ще се анулират. При вътрешния пазар също има изчакване. Според други представители на бизнеса вече има масови анулации за Великден от Румъния.

При културния туризъм, който основно се практикува от хора над 60 години, също има отлив и страх за пътуване, като за Великден, този вид пътувания също са анулирани. Велико Търново, Казанлък, Пловдив са изцяло зависими дестинации за културен туризъм от Азия, напомниха от бранша. Има откази в бизнес хотелите от чуждестранни посещения. Според бранша ще трябва да се разчита на вътрешния пазар след края на кризата, но не трябва да се изпуска и работата за външните пазари, като за целта ще е необходим в много по-голям мащаб ресурс, за да има стабилизиране на двата пазара. Беше даден пример с Унгария, която ще стимулира финансово вътрешния туризъм, като всеки един служител от държавна компания ще получи определена сума, за да пътува в родината си.

От Българско конгресно бюро съобщиха, че анулации има и при конгресния туризъм за март, като е започнала анулация на събития от април, а от вчера събитията "падат", без да се посочва кога ще бъдат подновени. Загубите за компаниите по оборот са над 90 процента.
Текат анулации за ранните почивки по морето, съобщиха от бранша.