Проблем са и осигуровките, които се дължат върху помощта

Обмислят безлихвени заеми и за 800 000 самоосигуряващи се

Постановлението за схемата 60/40, с която държавата ще подпомага заплатите на хора, които иначе ще бъдат съкратени, ще се дописва. За първи път в историята на тристранката правителството се съгласи с аргументите на синдикатите и работодателите, че предложеният документ трябва да бъде доработен.

По-голям кръг от фирми да бъдат подпомогнати да запазят работниците си по тази схема и да бъдат заложени по-гъвкави икономически критерии за тях, бяха исканията, поставени от бизнеса и синдикатите на обсъждането в петък.

След два часа виртуално заседание тристранката не постигна съгласие по документа и разглеждането му ще продължи днес.

Първоначалното предложение предвиждаше Националният осигурителен институт през фонд “Безработица” да поеме 60% от заплатата на определените за съкращения служители, а работодателите да плащат останалите 40%. Но

при условие,

че бизнесът

продължи да

плаща пълните

осигуровки

върху заплатата на работника.

Подпомагането на самоосигуряващите се, занаятчиите и едноличните търговци бе първата допирна точка между работодателите и синдикатите. Това са около 800 000 души, показват разчетите на Българската стопанска камара.

Социалната министърка Деница Сачева отговорила, че се мисли в тази посока. Един от вариантите е самоосигуряващите се лица също да имат право да теглят безлихвени кредити до 1500 лв., каквито с държавна гаранция ще се отпускат на пратените в неплатен отпуск. Другият вариант било да има отделен механизъм, за да се осигурят средства за препитание на самоосигуряващите се.

Да бъде разширен списъкът на браншовете, от които могат да са фирмите с право на подпомагане по схемата, било второто общо искане. Бизнес и синдикати настояват да се включи практически всяка сфера на икономиката.

“В момента в

списъка ги

няма базови

икономически

дейности

като добивната промишленост и производството на електрическа енергия”, обясни икономическият съветник на КТ “Подкрепа” Ваня Григорова. От синдиката повдигнали и въпроса за хората, които работят без трудов договор, защото те са изключени от схемата за подпомагане.

“За съжаление, решенията не са толкова в ръцете на г-жа Сачева, колкото в ръцете на г-н Горанов и Бойко Борисов, защото г-жа Сачева ще разпредели средства, които ѝ бъдат дадени”, каза още Григорова.

КНСБ подкрепя като цяло проекта, но оттам недоумяват защо дейността на националните рехабилитационни болници не е включена в мярката, след като те не работят от 16 март. От синдиката настояват списъкът на браншовете да се разшири с добивна промишленост, производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, химия, фармация, пощенски и куриерски услуги, образование и пр.

Специален текст да предвижда вариант за помощ, при който работещите не са имали осигурителен доход през януари 2020 г. при същия работодател или не са имали пълен работен месец заради болест, безработица, неплатен отпуск и др., настояват още от КНСБ.

КРИБ отчитат като положителна стъпка разширения кръг на работодателите, който бе обявен в четвъртък от социалното министерство. Но искат да бъдат включени секторите на вторичните суровини и рециклирането, както и производството на филми и телевизионни предавания,

рекламна

дейност,

включително

дейност по

продажба на

медийно време

и място за реклама.

Право на подпомагане да имат не само напълно затворилите заради извънредните мерки фирми, но и такива, които са преустановили част от дейността си, или им се е наложило да преминат на непълно работно време, или имат спад в продажбите, настояват пък от АИКБ. Според организацията критерият трябвало да е най-малко 25% намаление на приходите от продажби или намаляване под 60% на работното време.

“Повечето компании предвиждат спад в продажбите от 30 до 50%. Засегнати ще са почти всички сектори. Много от компаниите работят с намалено работно време”, каза след тристранката председателят на АИКБ Васил Велев. И обясни, че предложената схема 60/40 всъщност била 20% на 80% за сметка на компаниите.

“От едно спряло

предприятие се

очаква да плати

40% от

заплатите плюс

20% осигуровки,

плюс осигуровки и данъци за сметка на работника. Предприятието обаче няма никакви приходи, защото е спряло и няма о къде да вземе тези 80%. И защо трябва да се плаща на човек, който не работи, пълния размер на заплатата? Такова нещо няма никъде по света”, коментира той.

Да се подпомагат и фирми, които дължат на бюджета за данъци и осигуровки, искат от Българската търговско-промишлена палата.

Българската стопанска камара пък настоява в списъка на подпомаганите сектори да влязат организиране на конгреси и търговски изложения, приготвяне и доставяне на храна, търговия на едро, операции с недвижими имоти, пране и химическо чистене.

Днес правителството ще предложи нов вариант с максимално отваряне на браншовете, които имат право на подпомагане, научи “24 часа” от свои източници в кабинета. Възможно било и адаптиране на част от посочените от бизнеса икономически критерии.