Пандемията от Ковид-19 представлява голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици, заяви днес Европейската комисия в пролетната си икономическа прогноза. Въпреки бързите и всеобхватни мерки на политиката на европейско и на национално равнище, тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина, се посочва в съобщението на комисията, предаде БТА. 

Според прогнозата икономиката на еврозоната ще се свие с рекордните 7,75 на сто през 2020 г. и ще отбележи растеж от 6,25 на сто догодина. Предвижда се икономиката на ЕС да се свие със 7,5 на сто през 2020 г. и да отбележи растеж от около 6 на сто догодина. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 година, прогнозите за растеж на ЕС и еврозоната са с около девет на сто по-ниски.

Заради това, че разпространението на болестта засегна всички държави в ЕС, сътресението за европейските икономики е симетрично. Очаква се обаче падът в производството тази година (от -4.25 на сто в Полша до -9.75 на сто в Гърция) и степента на възстановяване догодина да се различават значително. Икономическото възстановяване на всяка държава в ЕС ще зависи не само от развитието на епидемията в съответната държава, но и от структурата на нейната икономика и от способността й да реагира с водещи до стабилизиране политики. Предвид взаимозависимостта на икономиките на ЕС, динамиката на възстановяването във всяка държава от Общността ще се отрази и на степента на възстановяване на останалите държави.

Пандемията засегна сериозно разходите на потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Очакваното постепенно облекчаване на противоепидемичните мерки би трябвало да подготви основата за възстановяването. До края на 2021 г. не се очаква икономиката на ЕС да възстанови напълно загубите от тази година. Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно.

Трайната ефективност на мерките на политиката в отговор на кризата на европейско и на национално равнище ще бъде от решаващо значение за ограничаването на икономическите щети и за улесняването на бързото и трайно възстановяване, за да може развитието на икономиките да бъде насочено към устойчив и приобщаващ растеж.

Очаква се безработицата да се увеличи въпреки мерките. Независимо, че схемите за работа на непълно работно време, субсидиите за заплати и подкрепата за дружествата би трябвало да помогнат да се ограничи загубата на работни места, пандемията ще окаже сериозно въздействие върху пазара на труда. Според прогнозите равнището на безработица в еврозоната ще се увеличи от 7,5 на сто през 2019 г. на 9,5 на сто през 2020 година, преди да намалее отново до 8,5 на сто догодина. В ЕС се очаква равнището на безработица да се увеличи от 6,7 на сто през 2019 г. до 9 на сто през 2020 година, след което да спадне до около 8 на сто догодина.

В някои държави от ЕС безработицата ще се увеличи по-съществено. Особено уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и страните, в които голяма част от работната сила зависи от туризма. Младите хора, които навлизат на пазара на труда, също ще се сблъскат с трудности при намирането на своето първо работно място.

Очаква се тази година потребителските цени да спаднат значително заради намаляване на търсенето и резкия спад на цените на петрола. Настоящата прогноза за измерената чрез уеднаквения показател на потребителските цени инфлация в еврозоната е за 0,2 на сто през 2020 г. и 1,1 на сто догодина. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0,6 на сто през 2020 г. и 1,3 на сто догодина.

Държавите в ЕС предприеха решителни ответни действия, като въведоха фискални мерки за ограничаване на икономическите последици от пандемията. Очаква се "автоматичните стабилизатори", като социалноосигурителни плащания, съчетани с фискални мерки, да доведат до увеличаване на разходите. В резултат се прогнозира рязко покачване на съвкупния бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС от едва 0,6 на сто от БВП през 2019 г. до около 8,5 на сто през 2020 година, преди да спадне отново до около 3,5 на сто догодина.

След наблюдаваното от 2014 г. понижение се очаква покачване на съотношението на държавния дълг към БВП. Според прогнозите в еврозоната това съотношение ще се увеличи от 86 на сто през 2019 г. на 102,75 на сто през 2020 година, след което ще спадне до 98,75 на сто догодина. В ЕС се очаква съотношението да се увеличи от 79,4 на сто през 2019 г. до около 95 на сто през текущата година, след което да спадне до 92 на сто през следващата година.

Пролетната прогноза е свързана с несигурност, по-висока от обичайната. Тя се основава на допускания за развитието на пандемията и свързаните с нея мерки за противодействие. Прогнозата се основава на допускането, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно прекратени от май нататък.

Ако пандемията е по-тежка и по-продължителна от настоящите очаквания, това би могло да доведе до значително по-голям спад на БВП в сравнение с предвиденото в основата на тази прогноза. При липсата на стабилна и своевременна обща стратегия на ЕС за възстановяване, има опасност кризата да доведе до сериозни нарушения на единния пазар и до дълбоки икономически, финансови и социални различия между държавите от еврозоната и останалите. Има опасност пандемията да доведе до по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги за създаване на стойност и към международното сътрудничество, което ще се отрази отрицателно на силно отворената и взаимосвързана европейска икономика. Пандемията може да нанесе и трайни вреди чрез фалити и дълготрайни щети на пазара на труда.

Настоящата прогноза се основава на допускания за обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките към 23 април. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания за държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията до 22 април включително.