В България никога не е правена официална класация на най-богатите българи. Григор Лилов, “Пари” и два провалили се и атакувани опита за подредба на най-влиятелните начело с Цветан Василев и Бойко Борисов
Йошиака Цуцуми през 2005 година е обвинен и арестуван в Япония, защото е използвал вътрешноборсова информация за лични цели, фалшифицирал е финансови документи, извършвал е фиктивни сделки.
Японецът, за когото всички смятат, че е недосегаем от закона, наследява през 60-те години голям бизнес с недвижими имоти, след което надгражда цяла империя от различни бизнеси. През 2004 г.
властите в Токио провеждат
кампания за очистване на
деловия климат в страната
и той е обвинен във фалшификации на структурата на собственост в железопътната си компания “Сейбу”, във фирмата му “Мицубиши мотърс” текат арести заради скрити технически недостатъци на автомобилите. Негови подчинени в банката му UFJ са подведени под съдебна отговорност за фалшифициране на стойностите на проблемни дългове.
Така само 8 години след като Йошиака Цуцуми стана първият най-богат човек в света в първата класация на списание “Форбс”, японецът се оттегля от всички постове и изчезва от публичната сцена. Цели 6 пъти Цуцуми е начело в тази класация. През 1987 г. той застава под №1 с 20 милиарда долара в сметки и бизнеси.
В първата класация са осветени 140 милиардери с общо състояние 295 милиарда долара. От близо 140-те бизнесмени и семейства 44 са от САЩ.
33 години по-късно - през 2020, най-богатите хора в света според “Форбс” вече са 2095 на брой и притежават общо 8 трилиона долара. Собственикът на “Амазон” Джеф Безос е водачът в последната класация на списанието - богатството му се изчислява на 113 милиарда долара.
Или ако на Цуцуми са били достатъчни 20 милиарда долара, за да се окичи с първата титла, на Безос са му били нужни почти 6 пъти повече, за да стои на върха на “Форбс”. САЩ остават и през 2020 г. страната с най-много милиардери - 614, следвани от Китай - 456 на брой.
Важно условие на “Форбс” е в класацията да не включат финансовите възможности на короновани личности и диктатори.
В България “Форбс” не успява да направи истинска класация на богатите. Списанието, което се издава у нас, опитва през 2012 г.
да подреди най-
влиятелните българи
“При нея подходът е малко по-различен. Включват се и политици, чието влияние може да бъде измерено чрез гласовете, които са подадени на изборите за тях. Включват се и банкери – самият факт, че си шеф на банка, ти дава възможност да влияеш. Шефовете на медии също може да бъдат включени, а също и участници в управлението на всякакви НПО, работодателски, браншови, благотворителни организации и други”, обяснява Йордан Матеев, главен редактор на “Форбс България”.
Първата подобна класация у нас е оглавена от премиера Бойко Борисов, а втората - от банкера Цветан Василев. Това породи доста усмивки и упреци, дискусията в един момент стана доста разгорещена и след още едно издание класацията бе спряна през 2014 г.
“Основното неразбиране дойде от това, че критериите за включване в тази класация са дали и как използваш своето богатство, за да промениш обществото, в случая българското. Влиятелен не значи задължително добър.
Според него изработването на качествена класация на най-богатите и най-влиятелните хора струва скъпо и е голям труд. А в крайна сметка е неблагодарно начинание,
защото всички са обидени -
било защото не са
включени или не искат,
но са влезли в класацията
Някъде 16 години след първата класация на милиардерите във “Форбс”, през 2003 г. списъците с милиони у нас също стават особено любопитни и трупащи коментари.
Илия Павлов се появява
под №8 сред най-богатите
в Източна Европа на
полското списание “Впрост”
Вторият е Васил Божков - чакащият справедливост в Дубай с 18 обвинения българин. Според тогавашните оценки на списанието той е притежавал половин милиард долара (виж за бизнеса му на 19-а стр.). Божков бе класиран на 47-о място. Живият тогава Илия Павлов го изпреварва с 1,5 млрд. долара.
През 2004 г. при българите в класацията няма промени, но Павлов е застигнат от куршум. Неговото място е заето от съпругата Дарина.
Тогава Божков се
е изкачил до 40-о място,
а вдовицата Павлова
е паднала на 49-о
Странно и необяснимо, но в класацията не са посочени конкретни суми.
Има нова класация през 2006 г., в която Роман Абрамович, който дълги години беше сочен от “Впрост” за най-богатия източноевропеец, е изместен от Олег Дерипаска. А от българите в класацията оцелява само Божков, но вече с 1,5 млрд. долара лично богаство. Въпреки увеличението пада с едно място надолу, но това се дължи на разместванията на тези преди него. На следващата 2007 година по неизяснени причини притежанията на Божков намаляват до 1,35 млрд. долара и пада до 61-о място, но е все така най-богатият българин. Тогава
за първи път в класацията
попадат още двама
българи - Христо Ковачки
и Валентин Захариев
Ковачки е със 700 млн. долара и е поставен на 98-о място, а Захариев, бившият собственик на “Кремиковци”, има 680 млн. долара и е на последното стотно място.
Класацията за 2007 г. е и последната, която “Впрост” прави, и единствената, която още стои архивирана в сайта на списанието.
Тогава зам.-главният редактор на “Впрост” Йежи Марек Новаковски бе интервюиран от “24 часа” и каза, че 50% от полските богаташи, фигурирали в първата класация, са вече в затвора.
Според него да се прави бизнес в Източна Европа и най-вече - да станеш милионер и дори милиардер в този регион, е много лесно. Просто трябва да си близък с властта.
Първите са имали
безценна информация
преди приватизацията
на държавните предприятия
и благодарение на нея и на несъвършените закони са спечелили много, казва Новаковски.
Технологията, по която “Впрост” изчислява богатството, е тайна, но в общи линии е ясна - следят се внимателно публикациите в съответната държавата за притежанията на съответното лице и се правят опити да се изчисли колко струва всичко онова, което те със сигурност притежават.
На фона на тези милиарди,
3-те милиарда лева, които
са описани като притежание
на 40 от най-богатите
българи от Атанас Бобоков,
са прекалено скромни. Затова и този ръкописен текст на гърба на снимка, който доста безсмислено беше пуснат от прокуратурата, изглежда само и единствено като провинциално желание на двамата братя русенци да си премерят богатството за собствено удоволствие.
Атанас Бобоков го обясни часове, след като всички гадаеха - списък за убийства ли е или отвличания.
“Тези имена и тези суми съм ги взел от една книга, която се казва “Най-богатите българи”. Водил съм си бележки. В единия от редовете пише: Ние - Атанас и Пламен Бобокови, и се споменава една сума”, обяснява съвестно по-големият Бобоков пред спецсъда.
Въпросната книга излиза в два тома, издадени през 2003-2004 г. Неин автор е журналистът Григор Лилов. В книгата има кратка биографична справка за съответния бизнесмен или известна публична личност. Добавен е и списък с фирмите, които притежава. Накрая авторът сам прави заключение и оценява богатството на всеки един в тази книга.
От 2002 до 2005 г. българите се вълнуват и от класацията на полското списание “Впрост”. Илия Павлов, Васил Божков, Дарина Павлова, Емил Кюлев се появяват в списъка. В България се очаква съставянето на аналогична класация. Бобокови
подреждат вероятните
си “конкуренти”
в нея и определят своето състояние в онзи момент - 60 милиона долара. Човек, който добре познава братята, допуска, че списъкът е правен по Коледа на 2004 г. или през лятото на 2005-а.
Бобокови са успешни, суетни, обичат да се сравняват. Не са обаче толкова публично активни като Младен Мутафчийски, Емил Кюлев, Любен Гоцев, Петър Манджуков... и други български бизнесмени, посочени в книгата и различни класации. Двамата братя подреждат своя и искат да видят къде биха стояли в нея.
През 2010 г. излиза класация на в. “Пари”. В нея има 100 българи, които притежават 12 млрд. лв. Авторите обясняват, че са подредили списъка според приноса на хората към БВП на България.
От “Пари" правят уговорка,
че класацията им е изцяло
от публична информация,
взета от Tъpгoвcкия peгиcтъp, фондовата борса, Haциoнaлния cтaтиcтичecки инcтитyт, “Дъpжaвeн вecтник” и cъoбщeния в мeдиитe зa cдeлки c кoмпaнии.
Извеждането на 100 имена и подреждането им по размер на богатството е тръгнало от списък с 500-тe кoмпaнии у нас c нaй-виcoки пpиxoди. Следващото сито е била собствеността, кaтo тoгaвa ca изключeни фиpмитe cъc 100% дъpжaвeн или чyждecтpaнeн кaпитaл. Taкa нa финaлa ocтaвaт кoмпaниитe c нaй-виcoки пpиxoди, зa кoитo e нaпpaвeнa пpoвepкa зa вcички пpeки и нeпpeки coбcтвeници.
В тази класация обаче липсват съществени елементи от оценката, някои от които могат да доведат до размествания.
Не са отчетени
притежаваните яxти, къщи,
кoли и дpyги лични вeщи.
В представянето на
класацията,
която излезе и като книга, се прави уговорката, че обществените очаквания били за някои хора, които липсвали от нея.
По посочените критерии вестникът сложи на първо място по богатство с 438,2 млн. лв. Цoлo Byтoв - yпpaвитeл и cъcoбcтвeник нa гpyпaтa “Гeoтexмин”. Топ 5 на най-богатите българи се допълва от шефа на “Петрол холдинг” Mиткo Cъбeв, създателите на холдинга “Химимпорт” Ивo Kaмeнoв и Mapин Mитeв, Baлентин Злaтeв. Само 11 са жените в списъка. Най-заможна се оказва Цвeтeлинa Бopиcлaвoвa, която тогава е aкциoнep и пpeдceдaтeл нa нaдзopния cъвeт нa CИБAHK.
Всяка година
“Форбс” наема екип
от над 50 репортери
от различни страни,
които да проследят дейността на най-богатите хора в техните държави. Предварителните проучвания обикновено се изпращат на онези, които могат да се класират за списъка. Някои хора се опитват да надуят богатството си, други сътрудничат, но пропускат подробности. А трети отказват да отговарят.
След това се проверяват сделки, за да се получи представа за стойността на дяловете в непублични фирми, т.е. такива, чиито акции не се търгуват на борсата и няма друг начин да се разбере стойността им. Тъй като е за нетно богатство, вадят се задълженията и дълговете.
Семейните богатства, разпръснати на голям брой роднини, се включват само ако притежанията на тези индивиди са на стойност над 1 милиард долара. Въпреки това, когато човек е разпръснал имането си на преки членове на семейството, в списъка влиза само той, при условие че е все още жив.При публичните компании е по-лесно, защото стойността на техните акции е известна. Но тъй като тя се колебае, се взема стойността един месец преди публикуването на класацията.
В зависимост от регулацията на фондовата търговия, когато даден човек притежава над определен процент, той трябва да го обяви публично. Но не навсякъде е така, а и често сред притежателите на акции има други компании или фондове, чиито собственици на свой ред трябва да се проверяват, което прави картината доста сложна.
Още по-трудно става, когато се стигне до притежаваните имоти, колекции от произведения на изкуството, антични колекции, бижута, играчки като яхти, самолети, спортни клубове, конни бази. Понякога дори колекция от вино може да струва милиони. Това изисква разговори с адвокати, оценители, имотни брокери.
Когато във “Форбс” се прави класация,
всеки трябва да посочи
източника на информация
Защото след това други хора от списанието се обаждат да проверят всеки факт.
Ако в България се появи човек, който има имущество за над 1 милиард долара, “Форбс България” трябва да съобщи на централата, за да бъде проверен и включен в списъка. Но засега официално няма такъв човек.
В България се правят и други класации, които изискват доста труди и справки. Една от тях е “Капитал 100”. Тя класира фирмите по техните приходи и печалби. Тези данни са видими и могат да се намерят в Търговския регистър.
Обикновените
“богати”
от заплата -
17 763 души
Заможни са тези, които получават над 9000 лв. на месец
РУМЯНА ДЕНЧЕВА
17 763-ма българи през 2019 г. са получавали над 9000 лв. на месец. Данните оповести в парламента финансовият министър Владислав Горанов в отговор на депутатски въпрос. Куриозното е, че първоначалният отговор увеличи броя им 10 пъти и така излезе, че хората с такива доходи са 193 000. Както стана ясно по-късно, грешката дошла от разсеян чиновник във ведомството му, който се объркал в числата. За една година броят на официално богатите се е увеличил с 2000 души, а не със 170 000, както излезе от “грешния отговор”.
Това означава, че заможните, които получават над 9000 лв. на месец, са 0,57% от всички декларирали облагаеми доходи. По неофициални данни 256 души получават петцифрени трудови доходи - над 30 000 лв. на месец.
На другия полюс са хората, които са с доходи до или равни на минималната заплата - 1 688 923 души за 2018 г., тъй като данъци се плащат за година назад, което означава, че техният брой расте - през 2017 г. са били 1 657 906.
Общият брой на хората, които през 2018 г. плащат данък върху доходите на физическите лица, е 3 136 523. Те са с 30 000 повече от тези през 2017-а. Близо 1,7 млн. души, което е над половината, или 53,85% от всички, декларират месечни доходи, равни на или по-ниски от минималната работна заплата. Още близо 700 000 души, или 22,17%, попадат в следващата група с доходи между 560 и 1000 лева. Това прави общо 76% от деклариращите облагаем доход хора в България, които изкарват до 1000 лева на месец.
Тези с месечни
доходи между
1000 и 2000 лева
са 530 000 души,
или още 16,88%. 110 000 души, или 3,55% от всички, са декларирали между 2000 и 3000 лева на месец, а в следващата група - между 3000 и 9000 лева, попаднат общо 93 925 души, или 2,98% от всички. От тях
77 688 души, или
2,48%, са с доходи
до 6000 и 16 237
души, или 0,52% -
с над 6000 лева
Сметки на данъчните показват, че за Бългaрия прeз 2018 г. минимaлният гoдишeн дoхoд, над който получателят е заможен, е 22 000 eврo или, или 42 970 лв., което прави cрeдeн мeceчeн дoхoд oт 3580 лв. Освен това според техните критерии официалните доходи са само един от показателите за богатство. Затова в данъчните досиета се включват и данни за притежавано недвижимо, движимо имущество, както и доходи от чужбина.
Данъчните отбелязват и други връзки, които правят личното богатство нещо относително. Например много имоти и авоари се водят фирмена собственост, а при фалит или продажба на компанията собствениците рязко забогатяват.
-5 °
4 °
