Ако се приеме европейското законодателство по "Зелената сделка" за климатичен неутралитет до 2050 г. в този си вид, най-засегнатите от това сектори в България ще бъдат енергийният, и то в частта, която засяга въглищата, и транспортът и през вторичността на натиска - металургията, химията, строителството, селското стопанство.

Това каза на пресконференция в БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров, като добави, че най-важната причина за това е свързана с дела на електроенергия, която се произвежда от въглища.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев предприятията от металургията и тежката химия, ще бъдат засегнати от "зелената сделка", защото те консумират значително количество енергия и нейната висока цена ще ги направи неконкурентоспособни .

На пресконференцията ръководството на Икономическия и социален съвет представи становището си "Eвропейският зелен пакт - икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България". Председателят на ИСС Лалко Дулевски заяви, че единното становище на членовете на Съвета, е че страната ни е една от най-засегнатите в ЕС по отношение на трансформациите, които предстоят във всички икономически сектори, като едновременно с това ИСС на България подкрепя безусловно идеята ЕС да стане лидер при постигането на неутралност по отношение на климата.

Пламен Димитров каза, че е трудно да се определи колко работни места в страната ще бъдат засегнати от "Зеления пакт", но посочи, че в енергийната част става дума от 90 до 150 000 души. Това е голяма социална цена, но не е най-важната, по-важната е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди Димитров.

Според Пламен Димитров най-щадящият към нашите възможности и ресурси и отговарят на националните ни интереси подход, е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г. Това е постижима цел, със съответните дерогации и намаляващ капацитет, каза Димитров, но изтъкна, че АЕЦ "Белене" няма да е готова към 2030 година и в този смисъл заместващите мощности могат да са през ВЕИ или газ, като и това е под условие.

Ако не се реши проблемът с договорите на американските централи, нито механизмите за капацитет са възможни, защото ЕК не позволява това и ако няма механизми за капацитет, останалите въглищни мощности не могат да бъдат гарантирани, допълни Пламен Димитров.