Извади Япония от десетилетия стагнация с 3 “стрели” - ниски лихви, печатница на йени, структурна реформа
Шиндзо Абе си отиде, но икономическото му наследство ще живее с десетилетия. Така наблюдателите по света посрещнаха оставката на най-дълго управлявалия премиер на Япония, поставил рекорд от почти осем последователни години на власт.
Той се оттегли 12 месеца преди края на мандата си заради тежък язвен колит и остави на наследника си Йошихиде Суга държава, изправена пред нов период на политическа и стопанска несигурност.
Язвата е сравнително ниска цена, която 66-годишният доскорошен лидер на консервативната Либерално-демократическа партия плати за едно напрегнато управление, белязано с икономически обрати, битка с пораженията от гибелно земетресение, унищожителни цунами, ядрени аварии, а сега – и с бедствието коронавирус. Той постигна необичайна за страната си властова стабилност и сравнително добро икономическо здраве, но сега, в условия на пандемия и отложена олимпиада, страната е без ясен дневен ред и стратегия, коментира в. “Ню Йорк таймс”.
Когато в края на 2012 г. Шиндзо Абе - внук на премиер, обявен за военнопрестъпник, и син на външен министър - пое Страната на изгряващото слънце, третата икономика в света от десетилетия се гърчеше в стагнация и хронична дефлация. Новият лидер предприе шокова терапия, известна като абеномика, която
влезе в
учебниците наред
с доктрини като
рейгъномиката и
клинтъномиката
Промяната бе в три посоки, които премиерът нарече “стрели” на икономическо презареждане.
Първата част от неговата тривекторна програма бе свръхразхлабена монетарна политика, с която централната банка рязко увеличи паричния поток, за да изкорени дефлацията. Заработи печатница на йени – между 60 и 70 трилиона, за да се стимулира износът и инфлацията да се повиши до 2%.
Лихвите бяха
свалени до
нулеви и дори
отрицателни
стойности,
за да окуражат потребителите и фирмите да вземат заеми и да харчат повече.
Втората “стрела” – финансови стимули за подтик на търсенето, без огромният публичен дълг да нараства - предвиждаше наливане на пари в икономиката. Правителството започна да харчи повече за сектори като инфраструктурата и се нае да осигури на бизнеса данъчни облекчения. Целта бе да се повиши краткосрочният растеж, а в дългосрочен план да се постигне бюджетен излишък.
Третата “стрела” бе структурна реформа, която да включи по-масово жените в работната сила, да либерализира трудовия пазар и да
вкара повече
мигранти, за
да засили произ-
водителността
и растежа.
Тази амбициозна програма даде смесени резултати. “Пазарът тръгна нагоре, а безработицата надолу - казва Нобуко Кобаяши, консултант от “Ърнст енд Янг”. - Страната излезе от десетилетията застой.”
“Ключовата цел - годишна инфлация от 2%, обаче не бе постигната дори и преди пандемията от COVID-19. Тя не излезе над 1%, което е провал”, коментира Робин Хардинг, шеф на бюрото на “Файненшъл таймс” в Токио.
И е почти невъзможно да се оспорва, че Япония би била по-добре с по-високи лихви и по-силна йена, уверява Хардинг.
Неуспехът дойде,
когато Япония
повиши данъка
върху
потреблението
от 5 на 8%
през лятото на 2014 г., за да финансира дълга и социалните програми, и така потопи държавата в рецесия. По-нататъшното увеличение до 10% задълбочи проблема. “Защото, ако си обещал стимули, а правиш рестрикции, става провал. Това е накратко историята на Абеномиката”, пише Хардинг във “Файненшъл таймс”.
Голям резултат не дадоха много проекти и по третата “стрела”. Японките – големият икономически потенциал, не успяха да “изгреят” и да се доберат до високоплатени мениджърски служби. Сега едва 12 на сто от жените са на управленски постове при обещани 30%. Заетостта им наистина нарасна до рекордните 52,2%, но над половината са наети на непълен работен ден.
Непотизмът, или още шуробаджанащината, не е изкоренен, както и доминираната от мъже вековна трудова култура. Страната е със застаряващо население и ниска раждаемост. В крайна сметка през управлението на Абе растежът на годишния БВП не надскочи 1% с изключение на 2 години, когато достигна 2%. Мерките срещу пандемията допълнително повишиха нетния
държавен дълг,
който е 150%
от БВП –
най-големия сред
развитите страни
При все това “стрелите” на Абе са пример за държави с подобни проблеми – побеляващо население, нисък растеж, висок дълг и упорито ниска инфлация въпреки нищожните лихви, пише “Икономист”. Много централни банки по света например реагираха на сегашната криза от COVID-19, като смъкнаха лихвите до нови ниски нива и комбинират това с мащабни монетарни програми за количествени облекчения като тези на Абе, подчертава Си Ен Ен. В САЩ Федералният резерв свали лихвите до нула и е под натиск да ги намали още.
Един от феновете на Шиндзо Абе е индийският премиер Нарендра Моди, който също е кръстник на смел курс за съживяване на икономиката – модиномика. Приликите стигат дотук поради различните проблеми и развитието на тези страни. Обявявайки “минимум правителство, максимум управление!”,
Моди сложи
в центъра на
програмата си
подновяването
на отчайващата
инфраструктура
в Индия,
борбата с демографското разделение, откриването на работни места за предимно младото население и модернизирането на държавната машина. Той тръгна срещу дълбоките неравенства в индийското общество, бюрокрацията по високите етажи. Започна промени и в банковия сектор и обяви нова политика в енергетиката. Но за всичко това трябваха инвестиции, a от Япония само през 2016-2017 г. дойдоха $ 5 млрд., главно в инфраструктурата.
Но с примера на Шиндзо Абе трябва да се внимава, предупреждава Робин Хардинг. “За света, борещ се с “японизацията” - хлъзгане към стагнация, дефлация и свръхниски лихвени проценти - тя носи знакови поуки.”
Новият премиер Йошихиде Суга - бивш главен секретар на кабинета на Абе, обеща да продължи курса на абеномиката. Той и няма друга алтернатива. Но в условията на криза и разклатена икономика той не може да използва така смело монетарните оръжия. Нито да наложи бързо и голямо фискално затягане. “Пространството за бъдеща експанзия и разхлабване е ограничено”, казва икономистът Такуджи Окубо. Цел №1 на премиера ще е да консолидира властта и
да гарантира,
че пазарите и
икономиката ще
бъдат солидно
подкрепени,
допълват колегите му от “Мерил Линч”. Продължаването на структурните реформи е задължително – повишената продуктивност на трудовия пазар и регулаторните реформи със сигурност са единственият път за повишаване на японския икономически растеж, казват наблюдателите.
Според тях най-добрата стратегия на Суга ще е да се подложи на народен вот. Ако спечели едни общи избори, а не само вътрешнопартийна победа, това ще му даде мандат да провежда по-смел икономически курс.
-8 °
4 °
