Предстои парламентарна битка за запазване на облекчението и през следващото лято

С официалното приключване на летния сезон на 1 октомври стана ясно какво бе спечелено и какво загубено от една от многото мерки за спасяване на летния туристически сезон. През пролетта с промени в Закона за здравето парламентът даде възможност на Министерството на туризма да намали временно и дори да опрости концесионните и наемните плащания за черноморските плажове, така че самите концесионери да могат да намалят цените на плажните принадлежности със съответния процент или да ги направят безплатни.

Разбира се, никой не решава да отиде на почивка на едно или на друго море, като се води само от разходите, които ще направи за сянката и шезлонга. Но така или иначе, това лято по данни на Министерството на туризма

23 морски плажа

са предлагали

безплатни чадъри

и шезлонги

На други 68 морски плажа единичната цена е била под 5 лева.

За 15 плажа чадър и шезлонг са били на единична цена от 5 лева, а на останалите - между 5 и 8 лева. Осем лева е била най-високата цена за тази година и се е предлагала само на един морски плаж за ползване на чадър при цена от 6 лева за шезлонг, посочват от ведомството.

Колкото и това да не е най-голямата примамка за отиване на нашето море, плажовете на много малки градчета, особено по Южното Черноморие, се препълниха това лято.

Намалението на плащанията от страна на концесионерите и наемателите ще струва на хазната 7 878 341 лв. по неокончателни сметки към 1 октомври. Това е между 30 и 40% от обичайните приходи, посочиха пред “24 часа” от Министерството на туризма. През 2019 г. са реализирани приходи от концесионни плащания и от глоби, неустойки, лихви и санкции в размер общо на 12 488 810 лв. с ДДС. Приходите от наеми за същия период са 6 439 403 лв. с ДДС, т.е. общо са малко под 19 млн. лв.

В по-голямата си част парите за това лято все още не са платени, тъй като по договорите това се прави два пъти в годината – през май и ноември. През май 2020 г. промените в закона току-що бяха гласувани и все още не беше ясно как ще се преизчисляват сумите, така че има единични случаи на платени предварително такси в пълен размер. Те ще бъдат прихванати от следващи плащания.

Един от тези случаи е с концесионера на варненския централен плаж, фирмата “Лазурен бряг 91”. Нейният директор Андрей Василев каза пред “24 часа”, че засега сезонът му се вижда спасен, като се имат предвид обстоятелствата около пандемията.

“Държавата намали размера на концесията за нас с 50%, съответно намалихме цените на предлаганите услуги с 50%. Наемането на шезлонг или чадър при нас беше от 50 ст. до 5 лв.

Таксата от 50 ст.

така и не сме

я събирали,

защото нямаше смисъл. Само че разходите ни останаха същите, даже бяха и по-големи заради задължителната дезинфекция. Заплатите, медицинските услуги, почистването - нямаше как да намалеят. Очакванията ни за догодина са да бъде намерена ваксина и туризмът да се възстанови в световен мащаб. Ако това не се случи, се надявам, че държавата ще помогне отново”, сподели Василев.

“Лазурен бряг 91” е концесионер от години, собственици са и на калните бани, в чието разработване са вложили немалко. За тази фирма няма друга алтернатива, тя не може да зареже бизнеса си при първия трус, а и по принцип концесионни договори се прекратяват много трудно.

Василев и много други негови колеги се срещнаха с вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова в началото на септември и поставиха от упор въпроса за продължаване на мярката за плажовете и следващото лято. Концесионерите и наемателите на плажове са категорични, че трудно ще издържат още едно лято с COVID-19.

“Сега да кажем, че работихме на пожар, за да закърпим положението, но догодина ще е пагубно за нас, ако не се променят нещата”, обясни стопанинът на Южния плаж в Слънчев бряг Кирил Спасов, който управлява и ивиците в Несебър и Созопол.

Според него намалената концесионна такса не може да компенсира отлива на туристи, по-ниските цени и разреждането на чадърите на пясъка, което се изискваше като противоепидемична  мярка.

“Разходите са същите. Ако намалим и тях, рискуваме да намалим и качеството на предлаганата услуга.

Повече нулеви

години не можем

да си позволим,

защото трудно ще се възстановим после. Дори при овладяване на пандемията ще минат една-две години, докато влезем в релси”, казва той.

Тази година сянката в Слънчев бряг падна наполовина на 4 лв., а малкото западни туристи станаха свидетели на потресаващи гледки на пясъка.

“Де факто работихме на нулата, за да удържим положението с под 30% заетост на плажа. Колкото и българи да е имало на ивицата, те не могат да компенсират чуждестранните летовници, които са основният туристопоток в Слънчев  бряг”, разсъждава Кирил Спасов. И смята, че трябва да има диференциран подход към всеки плаж.

“Защото в големите курорти на север от Бургас, където разчитат предимно на чужденци, ивиците останаха празни, докато на юг в малките градчета плажовете  се напълниха с българи”, обяснява Спасов, който е привърженик на идеята за категоризация на плажовете.

Според него разреждането на чадърите също не била  спасителна противоепидемична мярка, тъй като се струпвали много хора нагъсто в свободната зона.

“Не трябва да се прилага една и съща схема за всички ивици, защото всеки плаж е различен със своите особености  като  местоположение, посещаемост, близост до населено място и куп други фактори, които трябва да се имат предвид”, казва и концесионерът на плажа в бургаския квартал “Крайморие”  Николай Димитров. Той също отчита сравнително успешен сезон въпреки песимистичните очаквания заради COVID-19, но все пак не може да го сравнява с минали години. Разходите са били същите, но е реализирал по-малко приходи заради по-малкото чадъри и шезлонги. 

“Основно приходите ни от плажа идват от чадъри и шезлонги. Свалихме и наемите на заведения, които са 3 пъти по-ниски от тези на бургаския плаж, но от 6 вече работи само едно поради по-малката леглова база в “Крайморие”,  обяснява Димитров.

Плажът в бургаския квартал бе пълен до дупка и в платената зона, независимо че стопанинът сложи по 5 лв. за чадър и шезлонг - повече, отколкото в Созопол и Слънчев бряг.

“Цената е реална с оглед на това, което получаваш насреща като качество на обслужване. Целихме се в друг таргет, различен от досегашните посетители, и се оказа, че сме на прав път”, обяснява Димитров. Той е доволен, че с по-скъпата сянка е отдалечил от “Крайморие” по-нископлатежните летовници. 

Според Николай Димитров още е рано да се правят предложения за следващото лято. Но е категоричен, че ако ситуацията с COVID-19 се задържи и следващия сезон, Министерството на туризма трябва да подходи индивидуално към всеки плаж.

Това обаче ще се постигне много трудно, защото договорите са дългосрочни – концесионните траят обичайно по 20 години, а наемните са със среден срок 5 години. Да не говорим, че те се сключват след конкурси и търгове, каквито впрочем се провеждат и в момента. По данни на Министерството на туризма до края на тази година се очаква да се сключат нови 40 договора – 30 за концесии и 10 за наемане, като голяма част от процедурите все още се провеждат. Естествено, това се прави по досегашните правила.

Засега не е ясно и дали мярката с намаляване и опрощаване на таксите ще може да се продължи и за идното лято. Поправката в Закона за здравето е временна, до края на годината. Парламентът ще трябва да бъде убеден, че има резон тя да се удължи и догодина, но трябва първо да се направи анализ доколко това нещо е помогнало на туристическия сезон.