Поколението на моите деца е дълбоко разочаровано от политиката, те са пасивни и предпазливи

Улисани в технологиите, забравяме да мислим за човека

Тя е създател на една от най-успешните пиар агенции у нас - “Янев и Янев”, която от 12 години е част и от “Уърлдком пъблик рилейшънс груп” - световна мрежа от независими консултантски фирми за връзки с обществеността с 85 партньори по целия свят.

Елена Вълчева прави агенцията си през 1993 г., след като напуска БНТ, където за 22 години се е утвърдила като журналист и автор на икономически предавания.

Тв кариерата започва през 1974 г. като литературен сътрудник на новинарската емисия “По света и у нас”. По-късно става отговорен редактор на “Световна икономика” - първото икономическо предаване у нас. Продуцент е на “Плюс-минус”, “Бизнес закуска” и “Успели българи” и на предаването за икономика по Дарик радио “Портфейл”.

Учила е история на изкуството във Виена и статистика в Икономическия университет в София. Дъщеря е на банкера Тодор Вълчев, управител на БНБ от 1991 до 1996 г. Омъжена е, има двама синове и 4-ма внуци.

Усмихната, елегантна и интелигентна, Елена Вълчева посрещна 70-ия си рожден ден на 4 ноември. Годините обаче нито й личат, нито имат голямо значение за неизтощимата й енергия.

- Мислехте да правите голям купон за рождения си ден, коронавирусът обаче осуети плановете ви. Потисна ли ви това, г-жо Вълчева?

- Потисна - в никакъв случай. Важното беше да се откажа навреме, за да не рискувам здравето на любимите си приятели. Ще празнуваме напролет или през лятото. Сега приоритетите са други. Имам собствено послание: “Пазете се - пазете ме и да запазим здравия си разум.” Елена Вълчева е с огромна торта на рождения си ден. За да го отпразнува с колегите си, бе написала график кой кога да дойде, за да пият по чаша шампанско. Големия купон Вълчева остави за пролетта.

Елена Вълчева е с огромна торта на рождения си ден. За да го отпразнува с колегите си, бе написала график кой кога да дойде, за да пият по чаша шампанско. Големия купон Вълчева остави за пролетта.

- Не е само коронавирусът, толкова много неща се случват - тероризъм, земетресения, избори в САЩ, фалшиви новини. Все неща, които научаваме светкавично от глобалната мрежа.

Човечеството никога не е било толкова свързано, технологиите - свръхразвити, но въпреки това цивилизационните постижения не успяват да преборят болестта, нападнала целия свят. Какво става? Нужен ли е кризисен пиар, за да се оправи светът?

- През последните 20 години светът излетя технологично и аз все по-малко разбирам накъде ще ни изведат тези високи технологии. В момента развитието на технологиите, биотехнологиите и изкуствения интелект е поставено на пиедестал. Една от причините е, че са

най-печеливши и привличат

най-големите инвестиции

Добре, но улисани в технологиите, забравяме да мислим за човека. Ние живеем на Земята на човеците. И тази фатална 2020 година ни показва, че природата ни демонстрира колко крехки сме и как не можем да се справим с един вирус.

Аз питам къде са тези технологии, които да лекуват хората, да направят организация за спасяването на човешкия живот, да открият ваксина или да ни пренаредят по техните модели и чипове. Ето, сега в кризата ние какво търсим - търсим хора, които да помагат на хора. Природата ни връща на земята и казва: “Осъзнайте се. Мислете навреме за важните неща”. Ако има една дума за кризисен PR в тези времена, това е призив към лидерите на света - повече смирение и повече човечност.

- Странен феномен се наблюдава при т.нар. втора вълна на коронавируса. Докато през първите месеци на пандемията хората във всички държави аплодираха политическите си лидери, че успяват да се справят, днес все повече са недоволни от същите тези политици и приемат работата им за провал. Защо е това разочарование?

- Причината е, че хората очакваха, че светът ще се пребори с вируса в рамките на няколко месеца, но това не се случва и никой не дава някакво смислено обяснение.

Стигаме до правилото “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. Всеки, ако се пази и пази хората от близкия си кръг, спазва дисциплина и хигиена, постепенно епидемията ще загуби сила. Поклон пред нашите лекари и медицински сестри, но ние сме тези, които трябва да им помогнем, като спазваме правилата.

- Възможно ли е да са виновни идеологиите? Преди 10 години например - през 2010 г., баща ви Тодор Вълчев обяснява пред “24 часа”, че тоталният либерализъм и индивидуализъм, либертарианството, пълната свобода на пазара и на личността са причината за последната криза по онова време. Той самият предвижда, че последиците на всичко това ще се чувстват още дълго. Вие как мислите?

- Не бих говорила за идеологии в този момент. Преди 30 години ние бяхме окрилени от това, че сме свободни и ще живеем в демократичен свят, имахме надежди и перспектива. Аз съм щастлива, че изживях този момент в нашата история.

Сега се тревожа за

перспективите в живота

на моите деца

Тяхното поколение е дълбоко разочаровано от политиката. Те са по-пасивни и предпазливи, но от тях зависи да проправят нов път, за да има перспектива за техните деца и те да живеят в един добре уреден свят с повече сигурност и ясни ценности. В политиката ще влезе ново поколение и дано това да са умни и образовани хора със стратегическо мислене за развитието на страната ни и на света. Елена Вълчева в  Ермитажа в Санкт  Петербург

Елена Вълчева в Ермитажа в Санкт Петербург

- Вие също преживявате сериозен професионален обрат - след като 22 години работите в БНТ, създавате пиар агенцията си “Янев и Янев” и навлизате в частния бизнес. Как се промени животът ви, харесва ли ви?

- Обичам телевизията. Имала съм случаи, когато по 3 денонощия не съм се прибирала вкъщи и

майка ми носеше кафе

и сандвичи през нощта

Но в един момент трябваше да реша да започна собствен бизнес. PR-ът е много свързан с обществените процеси и медиите и преходът беше неусетен.

Голяма късметлийка съм, защото през целия си живот съм била вдъхновена от това, което работя, и от друга страна, винаги съм работила без фиксирано работно време. Сега, като ме връщате назад, мога да кажа, че винаги съм работила между 12 и 14 часа, но това не ми е тежало.

- Как оценявате съвременната журналистика, какви съвети бихте ѝ дали като пиар?

- Телевизиите затънаха в шоупрограми и не отделят време за предавания, посветени на развитието на икономиката и обществото. Стимулирането на хората да са предприемчиви и да създават малък бизнес е важно, а не да стоят безработни и да получават помощи.

Ние сме страна на

помощите към хора,

които не създават брутен

вътрешен продукт

Същото важи и за образованието. Трябва да бъдат показвани успешни умни хора, а не бандитите и крадците. Може би съм идеалистка, но замислете се кои са героите на нашето време - плеймейтки, бодибилдинг младежи, измислени инфлуенсъри и безстойностни персони. Представете си как такива хора влияят върху подрастващото поколение.

Истинските герои са добрите учители, отличните ученици, успешните медици, учени, музиканти, хората, които съвестно си вършат работата, които или напускат, или изчезват, защото никой не говори за тях. Телевизиите не отделят телевизионно време за градивните хора. Това е дълъг процес и някой не е зле да се замисли колко много може да спечелят и държавата, и обществото, ако се поработи в тази посока. В това отношение например вестник “24 часа” винаги е полагал усилия.

- Напоследък животът ви се промени с 4 деца в семейството ви - внучета, три от които се родиха миналата година. Бабите казват и още нещо - че внуче се обича повече от детето. Така ли е?

- Много съм щастлива с моите 4-ма внуци. Трите бебета се родиха почти едновременно в рамките на 1 месец. Сега са по на една година и прохождат. Радвам се, че децата ми имат хубави семейства и сме заедно. Внуците се обичат повече, защото сега имам повече време да ги гледам, а човек обича, когато се грижи. Елена Вълчева и съпругът  Антон Янев с 4-те си внучета. Близначките Антония и Светлана са на сина им Ян и снахата Галя, а малкият Антон и кака му Елена (вляво) са на другия син Тодор и жена му Доротея.

Елена Вълчева и съпругът Антон Янев с 4-те си внучета. Близначките Антония и Светлана са на сина им Ян и снахата Галя, а малкият Антон и кака му Елена (вляво) са на другия син Тодор и жена му Доротея.

- Освен гените и наследствеността, каква роля играе възпитанието? Вие как възпитавахте децата? И днес възпитавате или глезите внучетата?

- Добри са ми децата. Не мисля, че са най-добре възпитани, но ние вкъщи се обичаме и ценим семейните традиции. Научихме ги да обичат България и благодарение на това сега всички сме тук. Представете си

как се живее в тази

пандемия без семейство?

Ако няма с кого да изпиеш чаша вино или да отидеш на разходка.

Що се отнася до възпитанието на внуците, аз лично държа много на спорта и мисля да помагам децата да спортуват редовно - ски, тенис, плуване, колелета. Спортът е важен и за физическото развитие, но и за психиката на детето.

- Какво освен прекрасни внучета и житейски опит носят годините?

- Годините нямат никакво значение, ако си здрав. Важен е духът на човека. Нямам чувството, че съм възрастен човек. Баба - да, защото имам внуци, но възрастна - не.

Имам толкова планове, искам да мога да покажа на внуците си света, да ги заведа в Лапландия при дядо Коледа, да им покажа прекрасните градове на Европа, да отида с тях на концерт. Имам си бойни задачи и планове за тях.

- Имате дълъг и щастлив брак. А имате ли рецепта как се поддържат любовта и уютът в семейството?

- Моята баба казваше: “Бракът е серия от компромиси” и беше много права, но ние

винаги трябва да правим

компромиси в името

на любовта и смисъла

на живота

Нито има идеален брак, нито има идеални хора.

С мъжа ми имаме общи интереси, винаги имаме какво да си говорим, обичаме работата си и с годините сме станали едно цяло.

- Вас кой ви научи, че жената трябва да полага усилия да изглежда добре? За какво помага изисканият външен вид?

- Майка ми беше много красива жена и голяма лудетина. До последния си ден се грижеше за външния си вид.

Колкото напредват годините, усилията трябва да са по 2. Важно е движението - ходене пеша, йога, гимнастика, и всеки ден да се облечеш елегантно, да сложиш грим и червило и да излезеш със самочувствие, че си пълноценен човек. Една елегантна възрастна жена носи достойнство.