Технологичният гигант "Гугъл" предлага да плаща на някои европейски издатели за тяхното съдържание. Само че, за да ги спечели, може би трябва да направи нещо повече.

Иновацията, която превърна "Гугъл" и "Фейсбук" в огромни машини за пари, не беше търсенето в интернет, нито социалното свързване на потребителите. Основата на възхода им беше продажбата на рекламно пространство около съдържание, което те получаваха безплатно.

Сега, когато разследвания на регулаторните органи в САЩ, Европа и други части на света повдигнаха въпроса за разбиване на компаниите от Силициевата долина, те започват леко да променят тази формула. Двата концерна сключват сделки да започнат да плащат на новинарските организации, които са важен източник на съдържание.

Това не само ще им помогне да приведат дейността си в съответствие с новите закони за авторското право, но им дава и възможност да си върнат доверието на медийния бранш.

По-късно този месец "Фейсбук" ще пусне във Великобритания нов раздел за новини (какъвто е достъпен в САЩ от 2019 година), където ще се предлага съдържание от издания като "Гардиън", "Икономист" и "Индипендънт". Междувременно "Гугъл" започна постепенно да пуска собствена новинарска платформа - "Гугъл" News Showcase. В Германия я вече действа и работи с 20 издания, сред които са "Франкфуртер алгемайне", "Шпигел" и "Цайт". Следващите ще бъдат Великобритания, Франция, Белгия и Австралия.

И двата продукта създават важен прецедент, при който технологични гиганти плащат на издатели за лиценз да разпространяват материалите им.

В миналото приходите, които двете компании насочваха към изданията, идваха или от еднократно филантропско финансиране за нови проекти или като част от рекламните приходи, когато потребителите кликнат върху съдържанието.

Нито един от тези модели обаче не беше достатъчен, за да се изгради устойчив медиен бизнес. Междувременно, консултантската компания PricewaterhouseCoopers очаква комбинираните приходи от реклама и тиражи на световният пазар на вестникарски издания да се свие от 108 милиарда долара до 86 милиарда долара между 2019 и 2024 година.

Капка в морето

Тригодишният план на "Гугъл" да похарчи 1 милиард долара за новинарско съдържание се равнява на едва 5 % продажбите, които браншът ще загуби. Приходите на самия "Гугъл" през 2024 година се очаква да достигнат 273 милиарда долара.

Със сигурност, новите лицензионни такси за използване на новинарско съдържание са сравнително незначителни спрямо цялостния бизнес. Водещите издания в Германия получават твърда такса от едва няколко милиона евро годишно от "Гугъл", което се равнява на между 1 % и 2 % от годишните им приходи. Предвид че гигантът в онлайн търсенето може да допринесе за над три четвърти от трафика им, то това е капка в морето.

"Фейсбук" плаща подобни суми във Великобритания. Основанието на изданията да приемат подобен компромис е, че така се създава възможност да развият връзка с читателите, които вече използват тези платформи, тъй като те ще бъдат пренасочени към сайта на съответното издание, за да прочетат историята.

Този принцип на работа обаче не важи за новинарското приложение News+ на Apple или за сайтовете на "Майкрософт" - тези инструменти задържат читателите на техните платформи и "замазват" данните на изданията, на които все пак се плаща за съдържанието. "Майкрософт" разработва нов новинарски продукт за Windows, който да предлага статии, и може би сега издателите, с които концернът е в ранен етап на преговори, ще имат по-силна позиция.

Платформата "Гугъл" News Showcase се състои от т. нар. карти, всяка от които е насочена към определена тема като спорт, финанси или Ковид, и предлага статии, подбрани от издателите. Ако потребителят кликне на определена статия, бива насочван безплатно към сайта на изданието благодарение на лицензионната такса, плащана от "Гугъл".

Договорите позволяват статиите да се използват и в другите платформи на Alphabet, компанията майка на "Гугъл", което е доста удобно за интернет гиганта.

Новата платформа за новини на "Фейсбук" по подобен начин ще пренасочва читателите към сайта на конкретното издание.

Тези продукти са нещо отделно от материалите които излизат в нюзфийда на "Фейсбук", или резултатите от търсене в "Гугъл" - за това платформите вероятно ще трябва да плащат допълнително. Шефовете на новинарските организации обаче се надяват, че тези усилия ще бележат първата стъпка към по-устойчиви и постоянни споразумения за споделяне на приходите.

Въпреки това новинарските организации остават доста скептични, тъй като в миналото вече многократно са "се парили". От години "Фейсбук" насърчава компаниите, публикуващи данни, и медиите да набират аудитория чрез страници във "Фейсбук". След като тези организации инвестираха време, пари и усилия, социалната мрежа обаче промени начина на показване на съдържанието, така че достигането на една и съща аудитория стана много трудно, без да се плати допълнително за промотиране на съдържанието.

Това е една от причините някои издатели да предпочитат да получават само малка такса от технологичните гиганти, когато с основание биха могли да искат повече. Ако сумите бяха по-големи, те биха рискували да станат заложници на приумиците на фирмите от Силициевата долина.

Новите договори гарантират приходи от "Гугъл" и "Фейсбук" за три години, което е огромен период в бързия живот на технологичния сектор. Колкото и да са въодушевени ръководителите на новинарските организации от прецедента, който се създава, те трябва да се подсигурят, че тези сделки ще доведат до значими резултати, най-вече чрез привличане на нови абонати.

Със засилването на антимонополния натиск върху "Гугъл" и "Фейсбук" в интерес на онлайн гигантите е да помогнат на новинарския бизнес да развие устойчиви икономически модели. Това може да намали критиките срещу тях, че първоначално точно те разбиха съществуващите модели, както и да ги предпази от въвеждане на допълнителни регулации. News Corp. на Рупърт Мърдок например се застъпи за нови правила в Австралия, които принуждават технологичните концерни да споделят по-голяма част от приходите си от дигитална реклама. Плащане за новините също така би подобрило качеството на платформите, които се превърнаха в "развъдници" на дезинформация.

Здравият новинарски бранш е нещо, добро за демокрацията. За технологичните гиганти би бил и нещо, добро за бизнеса.

/От БТА/