Някои от най-големите турски банки не откликват охотно на идеята да финансират Канал Истанбул, проекта за изкуствен канал през Босфора, поради безпокойства за околната среда и инвестиционни рискове, съобщи Ройтерс, позовавайки се на четирима банкери на ръководни постове.

Според двама от източниците глобален пакт за устойчивост, подписан от шест от най-големите турски банки, представлява пречка пред финансирането на Канал Истанбул, един от "щурите проекти" на президента Реджеп Тайип Ердоган, представен от него преди десетина години, предава БТА.

Правителството планира да стартира работата на терен по канала, който ще свързва Черно и Мраморно море, през юни.

Шест турски банки, сред които Гаранти банк, Иш банк и Япъ креди, са приели Принципите за отговорно банкиране на ООН - рамка, която изисква от подписалите я институции да не нанасят вреда на хората и планетата.

"Определено не желаем да предоставим кредит за подобен проект поради въпросите, засягащи околната среда", каза един от банкерите, цитирани от Ройтерс.

Нежеланието на някои местни банки да осигурят финансиране на проекта вероятно ще наложи по-голямо участие на държавата и привличане на финанси от чужбина, отбелязва агенцията.

Запитан дали турските банки ще участват във финансирането говорителят и съветник на Ердоган Ибрахим Калън заяви пред агенцията, че проектът "със сигурност" ще привлече инвеститори и кредитори, когато търгът се проведе скоро.

Гаранти банк отказа коментар, а Иш банк и Япъ креди не отговориха своевременно на молбата да коментират твърденията. Денизбанк и държавната Вакъфбанк също отказаха да коментират въпроса с финансирането на канала, а Акбанк и държавните Халкбанк и Зираат банк не отговориха на искането за коментра, посочва агенцията.

В интервю в неделя Калън, съветникът на Ердоган, заяви, че вече има интерес към търга, който ще бъде открит за всякакви фирми - турски, европейски, американски, китайски.

"Това е изгоден проект и сме положително настроени, че ще се придвижи напред", заяви пред Ройтерс той.

За повечето турски банки обаче рисковете изглежда биха били прекалено големи, казват източниците. Според тях поемането на такъв огромен проект би могло да ограничи техния капацитет да извършват по-нататъшно синдикиране на кредити, като съществува също и риск проектът да бъде парализиран на по-късен етап.

"Никоя турска банка, нито държавна, нито частна, не може да поеме този риск", заяви един от източниците на Ройтерс, бивш банкер.

Друг банкер обръща внимание на факта, че опозиционните партии не подкрепят проекта за Канал Истанбул, а това би могло да означава, че проектът ще бъде прекъснат, ако управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган падне от власт.