Икономиката набира скорост след пандемията и цената на тока тръгва нагоре

Когато човек не е изчислявал количествени уравнения на ръка, много често рискува амбициозните му планове и идеали да се сблъскат с жестоката реалност. При тях най-общо зададените цели са по хоризонтала, а по вертикала са наличните оскъдни ресурси. Една задача с по десетина показателя от двете страни отнема няколко часа сметки на ръка. С компютър е достатъчно да се въведат данните. Кой е смятал това важно уравнение при Зелената сделка, не е ясно, но сега вместо най-чистия въздух сме на път да дишаме най-мръсния, но и да плащаме най-скъпия ток. За съжаление, чудесните намерения влязоха в конфликт с най-важното липсващо квадратче в ресурсите - Европа не разполага с технология, която да ни осигури изобилна, чиста и евтина енергия.

Тези дни стана ясно, че Германия ще трябва да “надуе” въглищните централи, защото икономиката след серията локдауни мощно тръгва напред. Само

на първо време са необходими 18 гигавата,

или 60% повече газови централи от сегашните, за да бъдат заместени шестте ядрени реактора, които ще бъдат спрени през следващите 18 месеца. Но това не е всичко. 50% от въглищните централи ще бъдат затворени след 8 години. Газовите централи трябва да осигурят необходимата стабилност при доставките, тъй като при пикове в търсенето ВЕИ-тата се провалят. Именно затова енергийният анализатор от S&P Global Platts Сабрина Кербихлер прогнозира, че свиването на капацитета ще ограничи доставките и това неминуемо ще тласне цените на електроенергията нагоре. “Германия ще стане един от пазарите с най-високи цени през следващите 4 години”, смята тя.

Бизнесът обаче е нетърпелив да навакса загубите и се нуждае от енергия тук и сега, което наложи въглищните централи да работят при пълен капацитет. За съжаление, този ускорен растеж и преждевременното спиране на атомните централи върви и с все по-мръсен въздух. Прогнозите са, че това

ще увеличи с

12% токсичността

и може да доведе до 1100 смъртни случая повече всяка година. Както е известно за емисиите също се плаща и цената им расте ежегодно.

Отстоявайки мечтата за по-чист въздух, Швеция също пострада тази зима. Стигна се дотам, че в клип призоваваха хората, преди да включат прахосмукачката, да се замислят толкова ли е важно точно в този момент да го правят, когато токът е скъп и от замърсяващи източници. В Швеция темата за ядрената енергетика също е забранена, макар че там все още функционират 6 ядрени блока. За съжаление, при пикове се разчита на изкопаемите горива, което неимоверно влошава въздуха. Благодарение на това се стигна до етапа, когато в проучване 40% от шведите заявиха, че са съгласни с изграждането на нови атомни централи.

Германия и Швеция съвсем не са изключения. Газовите запаси на континента драстично намаляха заради настояването на САЩ да се намали зависимостта от Русия. В същото време мощни икономики като тези на Полша, Холандия набират скорост и се нуждаят от изобилни енергоизточници. При липсата на газ и намаляващи ядрени мощности

алтернативата са въглищата

Резултатът е, че потреблението им, вместо да намалява, през последната година скочи с между 10 и 15%, обявиха от Axpo Solutions AG. Възстановяването от кризата е такова, че икономики като тази на Испания и Чехия бележат пик в консумацията на ток за последните 5 години.

В Полша, където 70% от енергията идва от въглищните централи, също са затруднени, защото запасите й от кафяви въглища приключват до 2035 г. От друга страна, споразумението й с Русия за доставки на газ изтича след 18 месеца и Полша обяви, че няма да го поднови. Затова, макар и с нежелание, от Варшава заявиха, че нямат избор и трябва да започнат изграждането на ядрени централи. Точно когато преговорите със САЩ и Франция стартираха, това предизвика такава буря от негодувание в Германия, че

проектите засега са

в режим на изчакване

Разбира се, атомните мощности също не са трайно решение, защото запасите от уран са на привършване, но все пак тази технология заедно с природния газ могат да осигурят един по-чист и плавен преход към Зелената сделка. Иначе Европа рискува да повтори челния опит на Калифорния от миналия август, когато в най-голямата жега бе наложен режим на тока. Щатът стана най-зеленият, като инвестира милиарди във ВЕИ технологии, които осигуряват добро предлагане на електроенергия при нормални условия. При пикове обаче излизат от строя. Калифорния затваря поетапно въглищни и ядрени мощности, които можеха да осигурят така наречения резерв, но когато искаш на всяка цена да си най-зеленият щат, това върви и с определени неудобства. В жегите климатиците спират, а през последните 10 години в този щат цената на тока върви шеметно нагоре.

Така точно преди климатичната среща в Глазгоу, вместо развитите страни да отчетат напредък, те само ще констатират влошаването на въздуха и по-високите цени на тока.

В момента големи надежди се възлагат на няколко европейски проекта. Единият е изграждане на слънчеви централи в Африка и доставки на електроенергия оттам по подводен кабел, а другият е CoEC. В него са събрани топспециалистите на Европа и Великобритания, които трябва да променят химията на горивата,

да създадат ново поколение технологии

в централите и двигателите с вътрешно горене, така че те да не замърсяват природата. Затова обаче ще е необходимо време, а след това индустрията ще се нуждае от още няколко години, докато пренастрои мощностите и инсталира иновативните решения. Дотогава не ни остава нищо друго, освен да стимулираме учените от всички страни час по-скоро да открият нов източник на изобилна, чиста и евтина енергия.