Компанията на Марк Зукърбърг спечели голямо дело заведено срещу нея и вече струва над 1 трилион долара
Социалната мрежа “Фейсбук” бързо се приближава до 3 милиарда потребители по целия свят и така изглежда толкова неудържима, колкото и неуправляема, поне в краткосрочен план. Това смятат анализатори, цитирани от западни издания. А това, че компанията става недосегаема, се доказа на 28 юни. Тогава федерален съдия прекрати две дела за монополно влияние на технологичния гигант.
Как да се противопоставим на социалната мрежа, е основна тема, интересуваща Вашингтон от президентските избори през 2016 г., когато услугата за социални медии се превърна в проводник на руска пропаганда, а целенасочената реклама на нейната платформа беше в подкрепа на Доналд Тръмп да спечели президентството.
Неочакваното решение на съда в САЩ увеличи с 4% цената на акциите на компанията на Марк Зукърбърг, като така тя за първи път мина над митичната бариера от 1 трилион долара стойност. Това я направи член на елитен клуб, който включва “Епъл” (2,25 трилиона долара), “Майкрософт” (2,02 трилиона долара), “Амазон” (1,74 трилиона долара) и “Гугъл” (1,67 трилиона долара).
прилагала
тактиката “купи,
за да се отървеш
от
конкуренцията”
Съдията също обяви, че властите не са доказали, че фирмата на Зукърбърг има монополна власт в сферата на социалните мрежи.
“Фейсбук” обаче продължава с усилията си да се разширява. Фирмата вижда пандемията от коронавирус като възможност да разрасне позицията си на платформа за пазаруване на малки техбизнеси, много от които бяха принудени да затворят офисите си заради разпространението на заразата.
Решението на съда беше и първият голям удар по държавните и федералните дела срещу големите техфирми, които се стремят да овладеят предполагаемите злоупотреби, с огромната им пазарна мощ. С встъпването на власт на Джо Байдън мнозина смятаха, че най-накрая САЩ ще се справят с монопола на техногигантите. Критиците на “Гугъл”, “Епъл”, “Амазон” и “Фейсбук” виждаха надежда за промяна, когато президентът на САЩ Джо Байдън и Конгресът одобриха 6 законопроекта за овладяване на влиянието на големите играчи в технологиите. Но това така и не се случва засега.
Технологичните гиганти са единствените компании в САЩ, които имат стойност над 1 трилион долара. Професорът от Гренобъл Жак Фонтанел твърди, че тези фирми вече са се превърнали в квазимонополи с обща финансова стойност над 4 трилиона долара. Компаниите, казва той, “са неконтролируеми лидери в основата на новата цифрова икономика”, с
достатъчно
политическо
влияние, за да
избегнат
антитръстовите
закони,
да не плащат корпоративните данъци, като стратегически локализират ключови дъщерни дружества в страни с ниски данъци, и представляват заплаха чрез манипулация на общественото мнение.
В света на социалните мрежи, където един грешен ход може да бъде фатален, сега се смята, че Зукърбърг е над всякакви правила и вероятно ще сключи пакт със самия дявол, за да се задържи на позицията си, отбелязва сп. “Форбс”. Изданието пита как съдията би могъл да отсъди, че няма достатъчно доказателства, за да докаже, че “Фейсбук” е монополист, след като социалната мрежа е дефиницията на такъв.
След дълги години, без да правят нищо, Вашингтон и Пекин най-накрая започват да следват дългогодишната водеща роля на Европейския съюз в опитите да се регулират технологичните гиганти, за да се поставят под контрол. За съжаление, решението на съда в САЩ показва, че те са чакали твърде дълго и че тези големи монополи са вече извън закона.
Европейските съдилища също така на моменти осигуряват комфорт на големите техкомпании срещу усилията за контрол от властите. Миналата година съд на Европейския съюз отхвърли усилията на антитръстовия регулатор на блока да принуди “Епъл” да плати 13 милиарда евро неплатени данъци. През май тази година “Амазон” спечели победа срещу подобна заповед да изплати 250 милиона евро данъци.
В Германия усилията на антитръстовите регулатори да предприемат мерки срещу практиките на “Фейсбук” за събиране на данни са блокирани в съдилищата. И “Гугъл” използва съдебни жалби за борба с 3 решения на европейските власти, че е нарушил антитръстовото законодателство, което е довело до милиарди долари глоби и заповеди за промяна на някои бизнес практики.
Наскоро все пак имаше удар по социалната мрежа. Европейски съд обяви, че националните регулатори могат да действат срещу компании, дори и те да не попадат пряко под тяхната юрисдикция. До делото се стигна след жалба от Белгия. Казусът бил срещу правото на белгийския надзор на личните данни да ограничава компанията при следене на потребители в страната посредством бисквитки в социалните апликации на фейсбук, без значение дали въпросните потребители имат профил, или не. Някои учени
определят
практиката на
извличане на
лични данни с
цел печалба от
големите
компании като
“колониализъм
на данните”
През 2018 г. компанията на Марк Зукърбърг претърпя колосален спад от 19% на акциите си след скандала с масовото изтичане на данни от социалната мрежа покрай компанията “Кеймбридж Аналитика”.
Въпреки това обаче “Фейсбук” успя да се измъкне и да продължи да увеличава потребителската си база, както и средните си приходи от човек.
В тази връзка Европейският съюз започна да настоява всички компании, които събират данни, да спазват определени основни права на гражданите. Полученият в резултат Общ регламент за защита на данните предоставя на потребителите известна автономия върху данните, които се събират, и се настоява за минимална прозрачност, когато тези данни се използват.
-5 °
4 °
