Неотдавна пресслужбата към Държавния съвет даде пресконференция, на която представи плана за защитата на културните реликви и новите технологии в сектора по време на 14-ата петилетка.
Данните показват, че понастоящем в Китай има 767 хиляди недвижими културни реликви и 108 милиона движими. Обаче служителите в сектора са само 175,7 хиляди, при което трябва да се засили изграждането на археологичната дисциплина и специалистите в областта, предава радио Китай.
Ли Цюн, заместник-министър на културата и туризма и директор на Държавното управление по културните реликви заяви, че по време на 14-ата петилетка ще се засили изграждането на археологични дисциплини и институти на национално ниво, за да се подготвят повече от 4 хиляди специалисти в областта.
Освен това ще се ускори изследването на важните археологически и исторически теми, придвижат проекти като „Проучване на произхода на китайската цивилизация“ и „Археология в Китай“, с цел представяне на 5000-годишната цивилизация, 10 000-годишната култура и 1 000 000-годишната история на човечеството с конкретни реликви.
Същевременно трябва да се ускори събирането, подреждането и обяснението на откритите археологически находки, да се развива археологията с нови технологии и да се регулират по-добре връзките между археологията и защитата на реликвите, както и археологията и развитието. „Спрямо острите проблеми в защитата на реликвите и древните гробници планът се фокусира върху принципа „първо разкопки, после прехвърляне“, което трябва да се превърне в консенсус на цялото общество, както трябва непрекъснато да се усъвършенства управлението на археологичните проекти“, каза Ли Цюн.
Как да се придвижи по-напред защитата на културните реликви по време на 14-ата петилетка? На пресконференцията Ли Цюн посочи, че тя трябва да се провежда систематично, да се обърне особено внимание на важните културни реликви и районите с висока концентрация на археологични ресурси, както и връзката им с околната среда. Необходимо е да се положат повече усилия за защитата на тези с висока степен. Едновременно с това трябва да се подобри състоянието на културните реликви от ниска степен, особено тези, които се съхраняват в околиите или не са регистрирани. Трябва да се изпълнят добре важните проекти, свързани със защитата на пещерните храмове, древните сгради и революционните културни реликви, също да се положат усилия в реформата на системата и механизма, добави още Ли Цюн.
Той посочи още, че трябва да се засили професионалното обучение на персонала в базовите слоеве, да се създаде механизъм за защита на културните реликви от ниска степен, и да се поощри активното участие на неправителствените организации в процеса.
В плана се посочва, че до 2025 г. ще се осъществи прехода от спасителна към превантивна защита на културните реликви. „Защото превантивната защита е по-важна и не изисква големи средства, затова в плана е обърнато особено внимание на това. Същевременно, разбира се, ще усъвършенстваме непрекъснато и механизма за опазване на културните реликви“, каза Ли Цюн.
Националните археологически паркове представят археологически обекти и местата с големи останки, като имат за цел научно изследване и предаване на знания в сферата. Относно развитието на парковете в периода на 14-ата петилетка директорът на отдел „Политика и наредби“ към Държавното управление по културните реликви Лу Циун каза, че ще започне оценяването на четвъртата партида национални паркове, планира се броят им да се увеличи с 10 -15, както и новия проект като трите клисури на река Яндзъ.
„В резултат на повече от 10-годишно развитие националните археологически паркове вече се превърнаха във важно място, където хората могат да видят и усетят отблизо чара и величието китайската цивилизация. През следващите 5 години ще повишим нивото на услугите на наличните 36 национални археологически парка в страната“, каза Лу Циун.
През миналата година провинции Шанси и Хънан пострадаха от сериозни наводнения. В плана са предвидени и нови мерки срещу екстремни природни условия, като първо, засилване на предварителното наблюдение и предупреждение, както и системата за оценяване на рисковете. Второ, да се изработи план за действие при кризисни ситуации. Трето, да се извърши проверка на рисковете от природни бедствия спрямо културните реликви, да се укрепи и засили научно-техническите изследвания и приложения за предотвратяване на възможни повреди на културните реликви.