Изследователи, изучаващи човешки останки от Помпей, са извлекли генетична информация от костите на мъж и жена, погребани живи, когато римският град е бил погълнат от вулканичната пепел на "Везувий", след изригването му през 79 г. сл. Хр., съобщи Би Би Си.

Този първи "помпейски човешки геном" е почти пълен набор от "генетични инструкции", извлечени от жертвите, и кодирани в ДНК-то им, което било извлечено от костите на загиналите.

Древното ДНК е било запазено в тела, обвити във втвърдена с времето пепел. Резултатите от този научен напредък са публикувани в сп. Scientific Reports.

Двамата души - мъжът и жената, са открити за първи път през 1933 г., в това, което археолозите от Помпей наричат Casa del Fabbro, или "Къщата на занаятчиите".

Останките били намерени в ъгъла на трапезарията, като че ли двамата обядвали, когато на 24 август 79 г. сл. Хр., изригването се случило. Едно скорошно проучване предполага, че огромният облак пепел, който се вдигнал от изригването на Везувий, може да е станал смъртоносен за жителите на града за по-малко от 20 минути.

Според антрополога д-р Серена Вива от университета в Саленто двете жертви, изследвани учените, не се опитвали да бягат.

„От позицията на телата им, изглежда, че не са бягали“, каза д-р Вива пред Би Би Си. „Отговорът защо не са бягали може да се крие в здравословното им състояние." Новото изследване вече дава улики за тези предположения.

„Всичко беше свързано със запазването на скелетите“, обясни проф. Габриеле Скорано, който ръководи изследването. „Това е първото нещо, което разгледахме и изглеждаше обещаващо, така че решихме да опитаме с екстракцията на ДНК.“

Както забележителната консервация, така и най-новата лабораторна технология позволиха на учените да извлекат много информация от „наистина малко количество костен прах“, продължи проф. Скорано. „Новите машини за секвениране могат да разчитат няколко цели генома едновременно“, каза той.

Генетичното проучване разкри, че скелетът на мъжа съдържа ДНК от бактерии, причиняващи туберкулоза, което предполага, че той може да е страдал от болестта преди смъртта си. А фрагмент от кост в основата на черепа му съдържал достатъчно непокътната ДНК, за да бъде изработен целият му генетичен код.

Експериментът установил, че той е споделял "генетични маркери" - или разпознаваеми референтни точки в генетичния си код - с други хора, живели в Италия през епохата на Римската империя. Той имал обаче и група от гени, които били често срещани на о-в Сардиния. Това предполага, че може да е имало високи нива на генетично разнообразие на италианския полуостров по онова време.

Проф. Скорано каза, че биологичните изследвания относно Помпей ще разкрият много повече - включително от древната ДНК на околната среда, която е възможно да даде сведения за биологичното разнообразие в миналото.

„Помпей е като римски остров“, добави той. „Имаме картината на един ден през 79 г. сл. Хр. Д-р Вива добави, че всяко човешко тяло в Помпей е истинско „съкровище“.