Циу, представител на компания за санитарни стоки от Уънджоу в Източен Китай, е установил, че клиентите му в Европа вече не купуват толкова много, колкото в миналото, след като еврото отслабна значително спрямо щатския долар и китайския юан. Някои клиенти са анулирали поръчки, докато един от Испания е информирал Циу предварително, че поръчките им ще намалеят с около 20 процента тази година, съобщава Радио Китай.

Това притеснява Циу. „Най-голямото ми желание в момента са поръчките. Някои компании дори са готови да приемат поръчки, дори ако това означава загуба на пари“, казва той.

Циу е един от многобройните китайски износители, които усещат удара от отслабването на еврото, тъй като голяма част от стоките, търгувани между Китай и ЕС – вторият по големина търговски партньор на Китай, се разплащат в евро. Поскъпването на юана спрямо еврото ще направи китайските стоки по-скъпи за европейските клиенти, както и европейските вносители по-малко склонни да внасят от Китай.

Експертите обаче смятат, че подобна ситуация се компенсира от много фактори, които са от полза за китайските износители, като спадащите разходи за превоз и нарастващата инфлация в Европа, правеща тамошните клиенти по-чувствителни в търсенето на рентабилни продукти като тези, предлагани от китайските фабрики. По този начин отрицателното влияние, оказано от обезценяващото се евро върху китайския износ, все още е ограничено.

На фона на руско-украинския военен конфликт и повишаването на лихвените проценти на Федералния резерв на САЩ, през последните месеци еврото показа тенденция на обезценяване спрямо щатския долар. На 13 юли то дори падна за кратко под паритета с долара, нещо невиждано от декември 2002 г. Обменният курс на еврото спрямо юана също показа подобна тенденция на обезценяване. Към момента еврото е търгува при курс 6,9167 юана за 1 евро, като за сравнение в края на август 2020 г. 1 евро се разменяше за 8,17 юана.

Отслабването на еврото спрямо юана прави китайските продукти по-малко конкурентни на пазарите в Европа, като по този начин добавя известен натиск върху износа.

Ли Пин, износител на лампи от град Иу, обяснява пред Global Times, че поръчките от европейски клиенти са намалели тази година и една от важните причини е, че еврото се е обезценило до голяма степен, правейки вносителите неспособни да понасят повишаване на разходите. „Много европейски клиенти искат да намалят цените, след като направят поръчки, изтъквайки като причина това, че обезценяването на еврото оказва голям натиск върху тях“, казва Ли, добавяйки, че те нямат много възможности за договаряне на цените като малки износители и трябва да се откажат от поръчки, ако печалбите са твърде слаби. „Парите, които печелим, дори не могат да покрият транспортните рискове и колебанията в обменния курс“, обяснява Ли Пин.

От друга страна, европейските вносители на китайски продукти също изпитват главоболия от отслабването на еврото, тъй като това оскъпява китайските стоки за клиентите и ще ги направи по-малко склонни да купуват онези, от които не се нуждаят спешно.

Лун Дан, който управлява търговски център за домашни електроуреди в германския град Хамбург, казва пред Global Times, че произведен в Китай телевизор, който преди е струвал около 300 евро (307,5 долара), сега струва 350 поради колебанията на обменния курс.

Според Лун, поевтиняването на еврото определено не е добра новина за търговци като него. По-специално, когато цените на продуктите в Германия растат, потребителите често забавят или дори отменят плановете си за закупуване на електрически уреди.

Съществуват обаче и редица фактори, които помагат да се компенсира отрицателното въздействие на колебанията на еврото върху китайския износ, смятат експерти и бизнесмени. Един такъв например е намаляващата цена за транспорта.

Лун Дан отбелязва, че цената на 40-футов контейнер, изпратен от Шанхай до Хамбург, е намаляла до около 7000 евро в момента в сравнение с повече от 10 000 евро през втората половина на миналата година. Поради намаляването на транспортните разходи някои европейски вносители запазиха цените непроменени за някои произведени в Китай стоки.

Чън Дзя от Китайския народен университет обяснява, че теоретично погледнато, обезценяването на еврото спрямо юана ще има отрицателно въздействие върху китайския износ за Европа, но в действителност, то ще е ограничено, защото от една страна търговията между Китай и ЕС не се урежда само в евро, но и в други валути като щатски долари и юани. От друга страна, веригите за доставки доказаха, че е трудно да се намерят заместители на китайските стоки в краткосрочен план по целия свят и следователно търсенето на китайски стоки от ЕС не зависи изцяло от цената, особено от колебанията на обменния курс. Освен това намерението и движенията между Китай и ЕС за осъществяване на всестранно сътрудничество се увеличават напоследък, казва Чън.

„Съдейки от историческия опит, основата на търговията между Китай и ЕС е много солидна. Двете страни имат относително силно допълване, докато разпределението на индустриалните вериги е относително рационално. Краткосрочното засилване на колебанията на еврото няма да окаже твърде много негативно въздействие върху двустранната търговия“, смята той.

Бай Мин, заместник-директор на Института за проучване на международните пазари към Китайската академия за международна търговия и икономическо сътрудничество, също е на мнение, че макар обезценяването на еврото теоретично би увеличило износа на ЕС за Китай, това до голяма степен ще е ограничено от факта, че веригите за доставки и производствените мощности на ЕС понасят щети от пандемията от COVID19 и други кризи.

Износът на Китай за ЕС е нараснал с 19,1% до 277 милиарда долара през първите шест месеца на тази година, показват данни на китайските митници, а вносът е спаднал със 7,6%.

Експерти също така отбелязват, че зад тенденцията за обезценяване на еврото се крият много други икономически проблеми, пред които е изправен в момента ЕС, включително нарастваща инфлация, енергийна криза и други, като за изострянето на тази ситуация голяма роля изиграха САЩ.

Чън Дзя отбеляза, че ЕС е разчитал на евтина енергия от Русия за икономическото си развитие, но натискът от САЩ Европа да приложи санкции срещу Русия е накарало страните на континента като цяло „да се прострелят в крака“.

„Нивото на инфлация на енергийните продукти в ЕС се повиши до безпрецедентно ниво след намаляване на вноса от Русия. Макар преди кризата в Украйна вече да имаше признаци за подобна инфлация, несъмнено ускоряването на проблема е причинено от енергийните санкции срещу Москва“, обяснява той, добавяйки, че „паричните политики на европейските централни банки също се потискат от повишаването на лихвите на Федералния резерв“.

„Мнозина разбраха, че източникът на политическите и икономическите структурни проблеми на Европа са САЩ. Но това тества мъдростта на европейските политици как да направят първата стъпка към премахване това влияние“, категоричен е той.