Най-ниски били цените в София, а най-високи - във Варна, Пловдив и Бургас

Хлябът е поевтинял с доста по-малко, отколкото се очаквало, като е твърде възможно поради несигурността на икономиката през зимния сезон цените да се покачат отново и да се върнат до тези през лятото.

Намалението на цените от юни насам е променливо и е между 1 и 11%. Стойността на типовия хляб отчита по-малък спад, а брашното поевтинява с около 8-11% спрямо юни. 

Това сочи проучване на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ), част от КНСБ. Изследването е за цените на хляба и брашното и е проведено между 29 и 31 август тази година, като обхваща 22 областни града. Цените, които от КНСБ са регистрирали, са в малки и големи търговски обекти.

Това е второто такова проучване, първото беше проведено през юли след въвеждането на нулевата ставка за двете стоки при актуализацията на бюджета за 2022 г.  

Синдикатите очаквали намаляването на цените на най-купуваните видове хляб да бъде между 83 и 87 стотинки спрямо юни, но изследването показвало, че то било само 30 стотинки. 

Стойността на брашното от крайната цена на хляба е приблизително 50%, тоест общото намаляване би трябвало да е около 30 на сто, а

цената на белия хляб да е близо 2,05 лв. за килограм, а на “Добруджа” - 1,95 лева

Вместо това по магазините се продавали съответно за 2,60 и 2,48 лева.

От изследването на ИССИ станало още ясно, че брашното е отчело по-голям спад при търговията на дребно. Спрямо юни намаляването било 11% в по-големите магазини, а по региони имало разлики, като в Добрич, Кюстендил и Търговище брашното е най-евтино. 

От доклада се вижда неравномерният спад в цените в страната, като той зависел от търговеца, вида на хляба и града или селото, в който се предлага. По-голямо намаление се отчита при белия хляб и “Добруджа” – между 10,6 и 10,9%, но при останалите видове намаляването на цените било доста малко.

В по-големите вериги магазини има по-голям спад, най-вече за продукти, които имат и някакви допълнителни продукти – например семена. В по-малките магазини неголямото поевтиняване се дължало на търсенето, договорите с пекарни, както и по-малката печалба, се посочва в проучването.

В Ямбол, Добрич, Хасково, Бургас и Русе има по-явно и по-бързо сваляне на цените на хляба и брашното, дори и в по-малките магазини, като причина за това можело да е забавянето на въвеждането на мярката на нулевата ставка за ДДС, защото търговците изчаквали тя да бъде отчетена и от счетоводителите. 

Синдикатите били против диференциран данък, защото цената на дадена стока се усещала от крайния потребител, а намаляването на облагането трябвало да бъде насочено най-вече към населението. Тоест дори с нулева ставка за някои отделни стоки – в случая хляб и брашно, цената на крайния продукт нямало да са със същото съотношение, защото това не можело да се контролира от пазара.   

Промяна в цените на крайните продукти можело да настъпи

само при сваляне на ставката на ДДС за всички,

което синдикатите искали от доста време насам. Според КНСБ бизнесът трябва да се подкрепя не с приходни мерки, а през разходите.

Размерът на бюджета на нулевата ставка бил около 100 млн. лв., но въпреки това ефектът от нея се оказал малък, заключава изследването. Не се знае и дали цените щели да се задържат на това ниво, като се вземели предвид опасенията на производителите за есента и зимата.

От КНСБ посочват като притеснително и намаляването на продукцията на пшеницата с 11,4% този месец, както и повишаването на цените за изкупуване на хлебната пшеница с около 52% за година. 

Данни на Комисията за защита на потребителите също потвърждават, че хлябът е поевтинял с по-малко от 20%. Все пак от ведомството посочват, че намалението е с 14% според наблюдението, което са направили от юни до краят на август.

В София цените били едни от най-ниските, а във Варна, Пловдив и Бургас са най-високи. В Русе цената на хляба също е над средната за страната. Производителите пък обясняват по-малкото намаление с повишените си разходи, основно за заплати, които трябвало да вдигнат заради инфлацията, която надхвърли 17%.