Все още не е ясно за каква сума

Дело срещу България е завела компанията “Нексо” в международен арбитражен съд в САЩ. Това става ясно от публикация на сайта “Бърд”.

Собствениците на компанията за търговия с криптовалути Коста Кънчев и Антони Тренчев бяха разследвани за укриване на данъци, спомагане за финансиране на тероризъм и други финансови престъпления, ставали през фирмата. Имаше и акция в компанията, някои компютри бяха иззети. В края на 2023 г. обаче прокуратурата съобщи, че е прекратила разследването поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление.

Само месец по-късно фирмата е решила да съди Министерството на финансите и българската прокуратура, но не става ясно за какво. В сайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, където е заведено делото, се вижда само, че искът е от 18 януари, но не са публикувани документи. Като ищци, освен “Нексо”, са посочени още българските дружества “Мирастар” и НДС. Медийни публикации ги свързват с “Нексо”.

Още преди година от “Нексо” обявиха, че ще заведат дело срещу България за щетите, които акцията на прокуратурата им е нанесла.

“Нашите консултанти оценяват щетите на над 1 млрд. долара. Ние бяхме в процес на листване на американската борса и сега това трябва да бъде отложено заради репутационните щети, които ни бяха нанесени”, заяви тогава Тренчев.

По време на акцията в България “Нексо” бяха обект на проверки и в САЩ. Срещу тях имаше административни действия за извършване на банкова дейност и предоставяне на финансови услуги без лиценз. На 19 януари м.г. обаче бе постигнато споразумение между групата и регулаторните органи на САЩ. То гласи, че “Нексо” не е участвала в измама или подвеждащи търговски практики, а клиентите ѝ не били ощетени или подведени за финансовото състояние на компанията. Със споразумението се прекратяват всички административни производства по отношение на компанията в осем американски щата. Тя обаче получи забрана да извършва дейност в тях за няколко години.

У нас след разпити на свидетели, включително един таен, и експертизи за 500 хил. лева и справки, получени по европейски заповеди за разследване, наблюдаващите прокурори са стигнали до извода, че няма доказателства за престъпление. Впоследствие от НАП и Комисията за финансов надзор съобщиха, че са проверявали, но не са открили нередности в работата на компанията.