“Нексо” стресна държавата с невиждан иск за 3 млрд. долара (Обзор)

Сумата се равнява на 2,5% от това, което икономиката на България ще произведе

Компанията я иска, защото заради повдигнатите  обвинения у нас не пуснала акции на борсата в САЩ

Обезщетението, което “Нексо” иска от България, е за малко над 3 млрд. долара, съобщиха от компанията. Тя е завелба иск в арбитража към Световната банка.

Това става, след като на 21 декември м.г. бяха свалени всички обвинения срещу фирмата и нейните шефове. Софийската градска прокуратура заключи, че няма извършени престъпления и прекрати наказателните производства срещу ръководителите на компанията Коста Кънчев, Антони Тренчев, Калин Методиев и Траян Николов.

Стойността на обезщетението, което се търси, е около 5,4 млрд. лв., т.е. приблизително 2,5% от БВП на България. Това е и най-голямата известна до момента сума, предяване като претенция от държавата. Тя е

по-голяма дори от сбора на исковете на всички фирми, които са съдели България

през последните 20 години. (Виж карето долу).

От “Нексо” се мотивират за значителния иск с репутационни щети и пропускане на значителни бизнес възможности. След старта на наказателното производство у нас била спряна работата на компанията с три от най-големите американски инвестиционни банки по планираното пускане на акции от “Нексо” на борса в САЩ.

Според компанията първоначалната оценка, която била дадена от тези банки на “Нексо”, е между 8 и 11 млрд. долара. Другата пропусната полза била осуетено подписването на дългосрочно сътрудничество с един от най-популярните европейски футболни клубове с над 330 милиона привърженици в цял свят. “Цел бе създаването на ексклузивен съвместен, новаторски финансов продукт, осигуряващ достъп до потенциала на дигиталните активи на милионите фенове на футболния гранд”, твърдят от “Нексо”. Но не разкриват за кой футболен клуб става дума.

Интересите на фирмата ще бъдат представлявани от американската кантора Pillsbury Winthrop Shaw Pittman.

“Нексо” възнамерява да дари до 20% от полученото обезщетение за детско здравеопазване и за образование, се казва в съобщението на компанията. Основен приоритет ще бъде подкрепа за изграждането на детски болници и отделения в България и различни инициативи за повишаване на конкурентоспособността на СУ “Св. Климент Охридски”.

Акцията на нашата прокуратура срещу криптобанката започна в началото на 2023 г. Според тогавашното мнение на държавното обвинение нейните ръководители са участвали в престъпна група за пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз.

Бившият главен прокурор Иван Гешев дори подозираше, че собствениците на “Нексо” участват в “оперативки” на други обвиняеми в сръбската столица Белград заедно със собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев.

През септември Софийският градски съд обаче

отмени заповедите за арест на двама от собствениците

на “Нексо” - Антони Тренчев и Коста Кънчев, с аргумента, че преди да бъдат издадени заповедите, не е направен опит двамата да бъдат призовани, въпреки че имат известни адреси в Обединените арабски емирства.

Обвиненията през миналата година почти съвпадна с новината за солидна глоба, която наложи на “Нексо” американската Комисия по ценните книжа и борсите. Тя беше за 45 млн. долара и бе наложена заради предлагането на нерегистриран продукт - криптозаеми. Тогава публичните оправдания на “Нексо” бяха , че това е иновативен продукт, за който в САЩ просто не е имало все още регулация. Преди това щатската прокуратура заведе дело срещу криптобанката, но бе постигнато споразумение с американските власти.

Пак миналата година се оказа, че “Да, България” е

получила близо 400 000 лв. като дарения от 15 служители

на “Нексо” през 2021 г. и 2022 г. Повечето от физическите лица дарили приблизително по 20 000 лв. Впоследствие в акцията срещу “Нексо” се включи цялата държавна машина и темата влезе в политическа употреба. ГЕРБ, ДПС и ИТН инициираха дори временна анкетна комисия в парламента да разследва случая. Партията на Борисов искаше още да се провери дали криптокомпанията не е финансирала “Продължаваме промяната”, но депутатът от ПП Настимир Ананиев каза, че ще заведе дело, за да се защити от спекулациите. 

15 големи дела срещу България за 20 години

15 големи дела срещу България са водени за последните близо 20 години. Общият размер на претенциите по тях е за 5 млрд. лева. Всички те са завършили с отхвърляне на исковете от международни арбитражи. Спечено е само едно, но не срещу държавата, а срещу НЕК. Според експерти изходът на всяко дело има значение за оценката на инвестиционния климат у нас, както и за репутационния имидж на страната.

Водещи чуждестранни адвокатски дружества в партньорство с български авторитетни кантори са защитавали страната ни. Те са наемани от финансовото министерство. По неофициална информация най-много дела са възлагани на адвокатската кантора “Уайт енд Кейс”, американска компания с практика в над 60 държави от Европа и света.

Още един световен лидер в международните дела често защитава България - “Арнолд енд Потър”, също от САЩ и с офиси в цял свят. Макар и по-малко на брой, успешни са и делата, възлагани на “Сидли Остин”. От българските кантори най-често за партньор е избирана “Томов и Томов” .

От 2003 г. досега по повечето дела България е била ответник, а всички искове срещу нас са били отхвърлени. По едно страната ни е била ищец и благодарение на организираната от министри на финансите съдебна защита в наша полза в държавния бюджет са постъпили 80 млн. евро.

Решенията на някои от делата са конфиденциални, но в публичните данни за отчетите по бюджета има информация за заведени искове и извършени плащания.

Често споменаваното дело с “Атомстройекспорт” за АЕЦ “Белене” реално е било търговски спор между две компании - НЕК и руската. Българската държава не е била страна по този спор и енергийната компания е избрала кой да я представлява. НЕК е осъдена по него за малко над 600 млн. евро, което е 59% от предявения иск.

Друго големи дела са това на “Плама Консорциум” срещу България за 300 млн. долара. Купувачът на БГА “Балкан” - израелската компания “Зееви Холдингс”, също съди България заради развалянето на сделката, но безуспешно. А преди иска на “Нексо” рекордът се зържеше от заявените претенции на наследниците на бизнесмена Денис Ершов. Те заведоха иск срещу България също в арбитража към Световната банка за близо 1 млрд. евро. Според тях държавата не е защитила интересите на бизнесмена при смяната на собствеността в “Петрол”.