Във вечерите около 25 март в страната ще имаме една от най-добрите възможности за наблюдение на Меркурий през 2024 г. Това каза за БТА Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия" при Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Като най-близка до Слънцето планета, Меркурий може да се наблюдава само в определени периоди от годината, при това за кратко, обясни той. Можем да я видим вечер след залез – на запад, или рано сутрин преди изгрева – на изток.

Най-удобните моменти за това са около датите, когато Меркурий се намира на най-голямо ъглово отстояние от Слънцето – в т. нар. максимални елонгации.

"На 25 март тази година в 00:34 ч. българско време Меркурий ще бъде в поредната си максимална елонгация – на 18,7 градуса източно от Слънцето. По тази причина в няколко поредни вечери около 25 март планетата ще залязва близо 1 час и 40 минути след залез-слънце. Това ще ни позволи да я наблюдаваме на фона на достатъчно стъмнилото се небе от около 19:50 ч. до нейния залез в 20:24 ч., валидно за района на София.

Трябва да потърсим Меркурий ниско над западния хоризонт. Планетата е достатъчно ярка, за да може да се наблюдава с невъоръжено око като звездоподобен обект. Гледана през телескоп, докато е в максимална елонгация, тя изглежда осветена наполовина. Поради това, че Меркурий е малка планета, видимият ѝ диаметър около 25 март ще бъде само 7,6 дъгови секунди. Това изисква много голямо увеличение на телескопа – около и над 400 пъти, за да можем да разгледаме по-детайлно диска на планетата", каза Маркишки.

Той е автор на справочника „Гид на любителя астроном", издание на катедра „Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св.Климент Охридски". Справочникът излиза от 2019 г. и съдържа информация за предстоящите през съответната година по-забележителни астрономически явления, като се обръща специално внимание на условията за тяхното наблюдение от България.

Както БТА писа, на 25 март 2024 г. е и първото затъмнение за 2024 г. – лунно, от полусянката на Земята. Неговото начало ще се наблюдава от Централна Европа и Централна Африка.

Цялото затъмнение ще може да се проследи от Западна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, остров Гренландия, Северна и Южна Америка, Тихия океан, части от Арктика и Антарктика, каза физикът. Краят на затъмнението ще се наблюдава от Австралия, Япония и Източна Азия. От България затъмнението няма да може да се наблюдава.