Кожа, произведена от бактерии, вече се използва като "зелена" алтернатива на своя аналог от крави, но скоро може да стане още по-екологична. Учени са разработили метод, който кара микробите сами да оцветяват кожите, елиминирайки по този начин необходимостта от токсични багрила, съобщава сайтът Ню Атлас, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър байотекнобъджи".

Производството на традиционна кравешка кожа, както и на говеждо месо и мляко, определено няма изцяло "зелен" отпечатък, предава БТА.

От една страна, огромни площи от естествения ландшафт трябва да бъдат разчистени за пасища и полета за отглеждане на фураж за добитъка. От друга страна, концентрираните фекалии и урина от стопанствата са основен източник на замърсяване на водите. Освен това в световен мащаб кравите произвеждат значително количество парникови газове, когато се оригват.

Дъбенето на кожата също е проблематично, тъй като се изразходва голямо количество вода и се отделят много отпадъци. Част от тях са под формата на токсични синтетични багрила, използвани за оцветяването на материала.

Имайки предвид тези недостатъци, както и етичните съображения, различни групи са се заели да произвеждат кожа от източници като лабораторно отгледани кравешки клетки, гъби, коприна и бактерии. В последния случай специални бактерии се подтикват да произвеждат листове от наподобяваща кожа "бактериална целулоза" (БЦ).

На фона на всичко това все още остава въпросът за намирането на трайна, икономична и нетоксична алтернатива на боите. Именно тук е мястото на новото изследване.

Под ръководството на проф. д-р Том Елис и д-р Кенет Уокър учени от лондонския Импириъл колидж са създали генетично модифициран щам на бактерията Komagataeibacter rhaeticus, чиято обикновена версия вече се използва за производството на бактериална целулоза. Това, което отличава новия щам е, че след като са произвели лист от БЦ, микробите произвеждат и черен пигмент, наречен еумеланин.

В процеса бактериите първо се поставят в растежна среда, след което се оставят за 14 дни, за да произведат лист от бактериална целулоза. След като го направят, растежната среда се отстранява и се заменя с разтвор, съдържащ реагентите, необходими за синтеза на еумеланин.

След това бактериалната целулоза се разклаща внимателно в продължение на 48 часа при температура 30 градуса Целзий. По този начин бактериите започват да произвеждат еумеланин, който трайно оцветява материала в черно. Накрая БЦ се стерилизира в етанолова баня, накисва се в 5 процента разтвор на глицерол, след което се поставя върху матрица и се оставя да изсъхне.

В направените досега тестове листове от материала са били зашити заедно, за да образуват портфейл, а друг лист е бил отлят в горната част на обувка. Нещо повече, проба от черната бактериална целулоза е запазила цвета си, след като е била носена за "активна демонстрация" в продължение на 42 месеца.

Изследователите вече проучват методи, чрез които да накарат бактериите да произвеждат пигменти с други цветове. Всъщност те вече са създали друг бактериален щам, който произвежда цветни пигменти под въздействието на синя светлина.

"Микробите вече директно решават много от проблемите на другите видове кожа и ние планираме да ги подготвим за добиването на нови цветове, материали и може би модели", казва Том Елис. "Очакваме с нетърпение да работим с модната индустрия, за да направим дрехите, които носим, по-екологични в цялата производствена линия", допълва ученият.