България пак остава най-бедна, но известно утешение е, че цените у нас са с почти 40% по-ниски от средните за Евросъюза

България забогатява - колкото това да звучи малко вероятно за мнозина, е факт. И той се потвърждава от данните на европейската статистическа служба Евростат. А на нея може да се има доверие, най-малкото, че няма никакъв интерес да преувеличава резултата за страната ни.

Последните данни на Евростат показват, че в България брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност е стигнал 64% от средноевропейското ниво през 2023 г.

Този сложно звучащ показател всъщност е

измерител на стандарта на живот, като се елинминират разликите в цените

в отделните държави. И тук страната ни има постоянно подобрение за последните 20 години въпреки кризите и пандемията. През 2007 г., когато България стана член на ЕС, БВП на човек по паритет на покупателна способност бе под 40%, а сега е 64 на сто.

През последните три години имаме ускорение, защото стандартът на живот се покачва с 9 пункта.

Но май с това се изчерпват добрите новини за страната ни. Защото страната ни все така остава на последно място в ЕС. В последните години

всички нови страни членки от Централна и Източна Европа успяха да стигнат 70-90%

от средното ниво за ЕС. Ние сме единствените от региона под него. Макар че наваксваме, защото през 2021 г. бяхме под 60% и изоставахме с 10-15 пункта от останалите. Но настигането на другите върви доста бавно. Единствено сме успели да се приближим до гърците, които сега имат 67% от средния за ЕС стандарт. Но това се дължи основно на влошаването на показателите на Гърция, защото през 2004 г. тя бе стигнала 98% от средното за Евросъюза, а България тогава бе на 35 на сто. Сега разликата с южната ни съседка е стопена до 3%, което означава, че до година-две ще сме настигнали гърците.

Що се отнася за другите ни съседи, член на ЕС - румънците, ще трябва да почакаме повечко време, докато се изравним. Защото Румъния има 71% от средния стандарт на живот. За догонването на останалите държави от Централна и Източна Европа по-скоро ни чака маратон от няколко години. Например Чехия и Словения са минали границата от 90%, а Латвия, Словакия, Унгария и Хърватия са в диапазона 70–80%. За да се наречем богата държава със 100% от средния стандарт за ЕС, вероятно ще ни трябват поне 10 години със сегашния темп на развитие. Тогава

може да бъдем като французите,

които имат само 1% повече от средното ниво за ЕС. А отличниците са Люксембург със 140 на сто над средното ниво, Ирландия (112%), Нидерландия (30%) и Дания (28%).

Що се отнася до заплащането, България със средна заплата от 2123 лв. има доста за догонване, за да се изравни с богатите на Запад. В Италия например, изчислена в левове, е 3400. В Австрия стига до 5500, каквато е и във Франция. В Германия е 6000 лева, в Дания и Норвегия с 1000 отгоре. Начело са Швейцария (12 000), Люксембург (9000) и Нидерландия (7400). Още по-зле е положението относно минималната заплата. 

Известно утешение носи сравнението за нивото на цените. Според Евростат през 2023 г. най-високи са те в Люксембург, следвани плътно от Дания - над 1,3 пъти повече от средните в ЕС. Над това ниво са и Финландия, Ирландия, Швеция, Нидерландия, Австрия, Германия, Белгия и Франция.

С по-ниско от средното равнище са 17 държави

Тук първенец е Румъния (58% от средното за ЕС), следвана от България (60,6%) и Полша (66,2%).

Голямата цел за икономиката на България е в кратък период да обърне тенденцията от последните две години на забавяне в устойчиво догонване и приближаване на другите, посочват от Института за пазарна икономика. Това може да се случи с макроикономическа стабилност и реформи, които стимулират инвестициите и растежа, ограничават прахосването. Независимо дали преди или след избори, това трябва да е основната цел пред политиците, допълват експертите. 

По минимална заплата сме по-назад дори от тези, които тепърва искат да бъдат приети

По минимална заплата, която получават 40% от българите, поне по официални данни, страната ни чувствително изостава от останалите в ЕС. А се оказва, че това е така дори в сравнение с държавите, които тепърва искат да станат членки на Евросъюза.

22 страни в ЕС имат минимална заплата. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция са изключение от това правило. Кипър въведе такава в началото на миналата година. Сред 10 страни кандидатки, осем имат, минимална заплата няма в Босна и Херцеговина и Косово.

България е на последно място по този показател ЕС с 933 лева, или 477 евро. Минималната заплата е под 1000 евро в почти две трети от страните в ЕС - в 14 от 22 нивото на заплащане е такова. Най-напред са Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Германия, където е около и над 2000 евро. (Виж графиката). Нерадостната статистика за България е, че по-ниска минимална заплата има май само в Северна Македония, може би и в Албания. В Турция е 613 евро, в Сърбия - 544 евро, в Черна гора е 532.

България се нарежда и сред страните, в които минималната заплата е под 50% от средната. Заедно с нас в тази класация са Испания, Унгария, Ирландия, Хърватия, Литва, Нидерландия, Чехия, Естония, Белгия и Латвия.