Дойде ли времето работодателите и синдикатите да преосмислят работното време заради климатичните промени и колко близо сме до българска сиеста, попитахме главния експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара Жасмина Саръиванова.

От много години се обръща внимание на връзката между полагането на труд и климатичните особености през различните сезони. През лятото винаги има препоръки, които се дават и към работодателите, и към работниците. Службите по трудова медицина също са сред онези, които следва да дават препоръки за следене и съобразяване с прогнозата за времето и за преразглеждане на графиците на работа, с цел избягване на работа в най-топлите часове на деня, разказа Саръиванова в интервю за БТА. В този смисъл, темата за климатичните промени и новото работно време не е нова, каза експертът, но отбеляза, че с резките промени в климата на България ще са необходими и нови идеи и оценки на риска, които да бъдат взети предвид.

Съществуващите възможности за промяна на работното време

В момента възможните параметри на промяна на работното време заради климатичните изменения са няколко. Всичко е съобразено с конкретната работа на предприятието, с бранша, сектора, с това дали има работа на открито, посочи експертът и очерта основните възможности: следене и съобразяване с прогнозата за времето и максималните дневни температури на въздуха, вероятността от гръмотевични бури, преразглеждане на графиците за работа и избягване на такава между 13,00 и 16,00 часа. Друга законова възможност е започване на работния ден по-рано - в 6,00 ч., и по-ранното му приключване. Възможни са и прекъсвания на работа през горещините - от два до четири часа според външните температури и работното място и ако се прогнозира буря. Саръиванова допълни, че друга възможност е продължаване на работния ред след спадане на температурите - например до 19,00 ч., при изрично спазване на работното време. Когато става дума за работа в търговски и строителни обекти или за заетост в сферата на поддържането на чистотата, при горещините тя може да се извършва в сенчестите зони. Възможни са и промени в организацията на работа на строителните обекти, като отново се съобразяват часовите графици. Основно фокусът е върху работещите на открито, защото все повече от офисите са климатизирани, коментира експертът.

Кога ще дойде сиестата и у нас?

Сиестите са нещо традиционно за южните държави, особено за Испания, напомни експертът. Тя допълни, че това е обвързано и с народностните характеристики. Там хората са свикнали да работят по този начин, в северните държави са привикнали към друг режим, България също има своите специфики, коментира Жасмина Саръиванова. Според експерта у нас е възможно да има по-дълга обедна почивка на определени обекти и за някои сектори, която да бъде съобразена с максимално избягване на рисковете от горещините. По отношение на икономическите параметри Саръиванова смята, че при добра организация на работното време не би следвало да има икономически загуби за работодателя. Според експерта сега не е целесъобразно да се говори за общо въвеждане на сиеста в България, защото например за служителите в офисите такава нужда няма, а няма да е добре и за работещите с оглед на личния им живот. Затова според Саръиванова е нужна преценка къде и как да се подходи с въвеждането на този вид почивка в горещините. Трябва повече да помислим за работещите на открито, как ще им се организира работното време, допълни Саръиванова.

Нарастващите енергийни разходи също не могат да станат универсална причина за промяна на работното време в жегите и в студовете, защото това според експерта става по преценка на работодателя, съобразно дейността му. Тя даде пример за компания с контрагенти от държави в други часови пояси и посочи, че на такъв работодател ще му е по-изгодно да плати разходите за ток за климатиците и да предостави вода, отколкото да прекрати работа в най-активните за фирмата часове, ако те например съвпадат с горещините. По тази причина експертът е категоричен, че обща формула за ново работно време не може да има и тя дори би била във вреда както на работодателите, така и на работниците. Допълнителни промени към този момент не са необходими както в Кодекса на труда, така и в Закона за безопасните условия на труд, Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Към момента уредбата е добра, заяви експертът.

Климатичните промени и работата от разстояние

Към момента работодателите не са правили изчисления дали ще им бъде по-изгодно да пуснат работниците да се трудят от домовете си, или да плащат високите сметки през горещините и студовете, коментира експертът. В този смисъл, по-скоро става дума за избор на всяко предприятие дали служителите му ще работя от разстояние, или не, каза Саръиванова и повтори, че фокусът при климатичните промени трябва да бъде насочен към работата на открито, защото там са и най-големите рискове. Експертът изтъкна, че съществуващата добра нормативна база трябва да бъде и практически приложена от самите работници, като им бъде ясно обяснено какви са рисковете, ако не спазват разписаните предпазни мерки и да са наясно, че от това понякога зависи да останат живи. Много е важно да се обучат работниците на това какво да правят, ако започне гръмотевична буря, особено след зачестилите у нас подобни природни явления, посочи Саръиванова и допълни, че това се отнася и за транспортния сектор.

Според нея контролът в страната по спазването на мерките от страна на Инспекцията по труда е редовен, а освен това и самите работници все по-често сигнализират, ако има нарушения. Друг катализатор на спазването на нормите за работа при жеги и при студ е дефицитът на кадри у нас. Работодателите вече правят всичко възможно, за да могат да задържат служителите си, като това е свързано с предоставянето на различни придобивки и като цяло създаването на добри условия на труд, смята експертът.

От Хенри Форд до дългата обедна почивка

Преминаването на към 8-часов работен ден става на малко по-късен етап от развитието на човечеството и това е и благодарение на Хенри Форд, който въвежда в своите фабрики този работен ден, защото преценява, че това е най-оптималното за работниците съотношение между работа, отдих и личен живот, напомни експертът. Личното ми мнение е, че и до ден днешен то важи, каза Саръиванова, като посочи обаче, че навлизащите нови поколения на пазара на труда ще дадат своя отпечатък във виждането на продължителността на работния ден. Тепърва, по всяка вероятност, всичко ще бъде трансформирано, дигитализацията също има огромно значение за идните процеси в трудовия живот и със сигурност ще се върви към все по-голяма гъвкавост и към някои нестандартни идеи, които в момента дори и не ни хрумват, коментира експертът.

Четиридневната работна седмица

Саръиванова напомни, че и в момента няма проблем работната седмица да бъде намалена на четири дни. Въпросът обаче е свързан с осигурителната система, защото не можем да кажем, че за четири дни ще се постигне същият принос, какъвто има за пет по отношение на производителността. Подобна промяна би засегнала и пенсионната система, като това ще рефлектира върху пенсионните вноски на работещите на четиридневна работна седмица, смята експертът. По тази причина, ако започне подобен разговор, в него трябва да има представително участие на всички страни в трудовия процес, нужен е и анализ на ползите и вредите от подобен преход към по-къса работна седмица.