• Асоциация дава пример защо ГПР трябва да отпадне като измерител за бързите кредити
  • Иска и по-висок капитал за небанковите кредитни компании - от 1 млн. на 3 млн. лв.

Законът за потребителския кредит създава несигурна правна регулация на микрокредитирането и предпоставки за доста конфликти. Основният произтича от използването на годишния процент на разходите (ГПР) като измерител за оскъпяването и най-вече за тавана на микрокредитирането.

Той не е насочен към продукти, които са за няколко месеца или за няколко дни. Формирането на тавана на годишния процент на разходите при кредитите, трябва да зависи от техния срок и размер, обясни Николай Цветанов -  председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) по време на дискусията "Отговорно кредитиране в защита на потребителя", която „24 часа" организира съвместно с асоциацията. 

Той даде два примера как годишният процент на разходите по кредит изкривява оскъпяването.

Ако човек вземе от приятел 200 лева и ги върне след точно 14 дни за благодарност с кутия бонбони и сок на стойност общо 20 лева, то годишният процент на разходите на такава приятелска транзакция е 971%. В закона се позволява на фирмите максимално оскъпяване от 62,95% в момента. Това е около 15 пъти по-голям процент на ГПР при една кутия бонбони и сок позволено от закона, посочи Цветанов.

Вторият пример - ако човек иска от приятел 150 лева на заем и след 10 дни му ги връща заедно с бутилка вино с цена - 12 лв. за благодарност, ГПР би бил 1559%.

На пръв поглед отплатата не изглежда фрапираща, но изчислена през математическия апарат за ГПР излиза абсурдна стойност. Ако връщането се случи не след 10, а след 5 дни, то резултатът е 27 438%, обясни Цветанов. Това  доказвало, че за кредити с малки суми и кратки срокове ГПР като измерител е неефективен. 

От АОНК предлагат още повишаване на минималния капитал на небанковите кредитни компании от 1 млн. на 3 млн. лв.