Опасни добавки в храните ни убиват бавно

Добавките в храните ни тровят бавно, но сигурно, твърдят специалисти пред "168 часа".

Повишеният прием на изкуствени съставки е опасен за здравето, категорични са те. Чрез смесването на няколко вида адитиви се надхвърля беопасното количество, а когато се превиши дозата дори на безвредни, съставките могат да причинят безброй болести. От друга стнара, Е-тата със сходно химично съдържание в различни храни от днавното ни меню водят до натрупването на вредни вещества в организма ни, предупреждават диетолози.

Изкуствените добавки в храните не са толкова безобидни, колкото се опитват да ни втълпят производителите, твърдят специалистите.

Причината е, че адитивите присъстват в голяма част от основните хранителни продукти. По този начин, въпреки че много от тях са безвредни в малки количества, свръхконсумацията им води до надвишаване на допустимата доза. Така се стига до постепенно натрупване на голямо количество на пръв поглед безобидно "Е", което ни трови бавно, но сигурно, смятат диетолозите.

"Трябва да се има предвид, че някои съставки могат да се сумират от употреба на различни Е-та, които ги съдържат.

Например консумацията на натриев бензоат и натриев глутамат може
да повиши двойно количеството на допълнителния натрий, отколкото двете прибавки поотделно", предупреждава д-р Димитър Пашкулев.

Натриевият глутамат сам по себе си се състои от натрий и глутаминова киселина, които са нормални съставки на организма, но се намират обилно в повечето храни и могат да се предозират, казва още специалистът.

"Повечето натрий води до задръжка на течности, повишаване на кръвното налягане и влошаване на различни болестни предразположения. Излишъкът от свободен глутамат, от своя страна, може да наруши нормалния ритъм на нервните импулси, като доведе до променливо настроение, нарушение на концентрацията, главоболие и др.", обяснява рисковете д-р Пашкулев.

Комбинацията от много, но различни изкуствени добавки в храните също може да доведе до сериозни заболявания, убедени са специалистите.

"Колкото и някои производители да твърдят, че в малки дози различните добавки са безвредни, истината е, че голяма част от тях се натрупват в организма. По този начин, когато консумираме по капка отрова всеки ден, в един момент чашата прелива", коментира пред "168 часа" д-р Огнян Симеонов.

Оказва се, че в много страни в света някои от така наречените Е-съставки са абсолютно забранени. Екип на "168 часа" провери съдържанието на голяма част от основните храни, предлагани в големите търговски вериги в столицата. В много продукти Е-тата са обозначени с общи термини като подобрители, оцветители, консерванти, антиоксиданти, емулгатори, стабилизатори и т. н.

Според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните съдържанието на адитиви трябва да е отразено на опаковката в следния ред: наименованието на категорията, последвано от наименованието на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи името на тази категория, която съответства на основното "Налице е и заблуждаваща практика, защото напоследък търговците и производителите започнаха да изписват Е-тата с техните химически или търговски наименования. Това, че някой в Европейския съюз е решил, че някое вещество може да се използва в храните, също не може да бъде гаранция за безопасност", категоричен е специалистът.

Голяма част от химическите добавки, означавани с буквата "Е" и цифра, са канцерогенни,
тоест причиняват онкологични заболявания. Други могат да доведат до стомашни разстройства, обриви и повишен холестерин. Въпреки че зад някои от означенията се крие най-обикновена подправка, последиците от употребата на други не са ясни.

"Когато за кратко време в един хранителен прием, като хляб с три Е-та, колбас с пет и лютеница с шест, от тези добавки се получава сбор от повече от десет Е-та. Ако имаме такова количество Е-та в храната, е по-добре да не ядем. Никой не може да ме убеди, че тази доза е безвредна", категорична е доц. Донка Байкова, бивш национален консултант по здравословното хранене.

"Тревожи ме фактът, че никой не е изследвал как влияят на организма при свръхкомбиниране, защото контролният орган за безопасността на храните в ЕС, който се намира в Парма, се произнася само за отделните химикали. Според онколози, като проф. Черноземски, 30% от раковите заболявания възникват вследствие на неправилно хранене. С тези вещества се обяснява и фактът, че преди у нас не се раждаха деца с малформации, а сега са достигнали цели 4%", споделя още специалистът.

От всички Е-та поне за 50 има данни, че оказват неблагоприятно въздействие върху здравето, допълва доц. Байкова. Според нея, особено голяма опасност от употребата им има за рисковите групи - възрастните, децата и прекаралите тежки заболявания хора.
"Не бих се учудила, ако свръхагресивността у децата, която наблюдаваме напоследък, се дължи също на "джънк фуудс" - чипс, бургери, понички и др., които са пълни с Е-та. Масово в натуралните сокове пък се използва натриев бензоат Е 211, за който е доказано, че затруднява чревно-стомашния тракт на много хора", казва доц. Байкова.

Освен това много от опасните Е-та се извличат по всевъзможни начини от отпадъчни суровини. Така например Е 120, който е в списъка на особено опасните изкуствени добавки на Американската академия по педиатрия, се произвежда от насекоми. Съставката е кармин и се използва като оцветител.

Е 542 се получава от кости и се използва в сухата сметана за кафе. Сред най-фрапантните е също и ланолинът, обозначаван като Е 913. Той се добива от овча вълна. Е 920, който се използва за третиране на брашно, се извлича от животински косми и пера.

Е 1100 пък се прави от гъби или панкреас на свиня. Има и няколко, които се произвеждат от опасни суровини, което ги прави канцерогенни.

Такава е съставката Е 142, която е синтетичен дериват от въглищния катран. Други извлечени по този начин са Е 132 и Е 151.

Сред химикалите има и такива, които са си чист алкохол - Е 1510. И други, които се превръщат в алкохол, когато попаднат в тялото - Е 1505. Така че най-обикновен продукт може да се окаже екстракт от насекоми, пера и въглища. Затова ако видите повече от пет Е-та в етикета на храните, не купувайте, съветват специалистите.

"Важно е, когато се използват добавки, да се спазват нормите за допустимите количества. Изискването е за всеки хранителен продукт производителят да има разработена технологична документация, съобразена с нормативните изисквания. Задължително е и те да се обявяват по правилния начин в състава на храните, изписан на опаковката им", се казва в отговор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) до "168 часа" изготвен от гл. експерт инж. Атанас Дробенов.

От агенцията уверяват, че извършват контрол и вземат проби за лабораторни анализи, но въпреки това съветват хората да четат внимателно информацията върху етикетите.

"Има добавки, които могат да предизвикат неблагоприятно влияние върху организма след консумацията им - алергична реакция, разхлабително действие и др. Това се отнася особено за хората с определени заболявания", предупреждават от БАБХ.

Какво се крие зад номерацията

Оцветителите са от 101 до 181. Те се използват предимно в сладкарството, производството на безалкохолни напитки, сладолед и др.

Консервантите са скрити под кодовете от Е 200 до 290. Използват се в бирата, виното, безалкохолните напитки, сушените плодове, соковете, оцета, продукти от домати и картофи.
Гуми, емулгатори, сгъстители и стабилизатори са от Е 400 до Е 495. Влагат се в нискокалорични храни.

Минерали, киселини и антиоксиданти са от Е 296 до Е 385. Използват се в маргарина, мазнините, бланширани картофи, течни шоколади.

Минерални соли - Е 503 до Е 556 се съдържат в хлебните продукти, сухото мляко.
Овкусители се водят веществата с означения от Е 576 - Е 635. Съдържат се в замразените храни, заместители на подправки, дресинги и сосове.

Най-много въпроси висят около последната група - E 900 до E 1520. Химикали от тази група влизат в състава на брашното, хлебните изделия, дъвките и сладкишите.

Д-р Димитър Пашкулев: Сборът от добавки надвишава безопасния праг

- В каква доза са вредни дори и позволените вещества?

- Ако говорим за прибавките, т. нар. Е-та, те са многобройни и разнородни по състав и влияние върху организма. Обикновено за всяко от тях си има пределно допустими концентрации в храните и хранителните добавки. Повечето хора осезаемо могат да си навредят едва при неколкократно превишаване на този лимит и при условие, че продължително злоупотребяват с продукти с много "Е-та". Не бива обаче да се забравя, че не е добре изследван ефектът на сумирането, при който даже и да са в допустими граници поотделно, някои прибавки заедно могат да надвишат безопасния праг. Освен това има и хора, които са свръхчувствителни даже и към малки количества от определени субстанции, например аспартам или производни на бензоената киселина.

- Кои са най-опасните и смесването на кои вещества е най-вредно за здравето?

- Не могат да се откроят най-опасните общо за всички индивиди прибавки, защото това зависи от множество фактори. Ако обаче отчетем най-разпространените от тях, които сравнително често причиняват проблеми, това са - аспартамът (нутрасуит), глутаматите, нитритите, бензоатите, фосфорната киселина и сулфитите. Най-голям е проблемът при множествените алергии, когато премахването на един алерген често не води до голямо подобрение, защото човек е чувствителен към много съставки, които взаимно усилват въздействието си.

- Какви болести и странични реакции предизвикват?

- Психоемоционална неустойчивост, безсъние, главоболие, нарушения в храносмилането, в белтъчната, въглехидратната, мастната и минералната обмяна, алергични и псевдоалергични реакции и т. н. Проблемът е, че те невинаги се отдават на предозиране или свръхчувствителност към прибавки, а каквито и да било лечения без отстраняване на причините ще бъдат слабо ефективни.

- Защо има такива, които другаде по света са забранени, а у нас не?

- Всяка страна си има законодателство, което се консултира от специалисти, а както често се случва в науката, те имат различни мнения. Резултатите от проучванията в началните етапи често са противоречиви. Но погледнато в по-далечен план, обикновено мненията на експертите се доближават, защото по-мащабните проучвания са по-достоверни и съвпадащи.

- Как можем да се предпазим и да ограничим консумацията?

- Трябва да наблягаме повече на екологичните, домашно произведените и характерните за съответния сезон пресни храни! Ако все пак се използва консервиране, определено са за предпочитане методи като обикновено изсушаване (без сулфиране), стерилизиране в стъклени буркани или замразяване. Най-голяма е концентрация на "Е-тата" в "бързите храни", колбасите, химически консервираните течни храни и напитки, при които не се разчита на херметизация на опаковката. Те следва да се ограничат.

Виж "168 часа" тук