Кризата доведе модата на сравнително нов вид бизнес у нас - купуване на фалирали фирми.
Той е като всеки вид посреднически и инвестиционен бизнес - купува се по-евтино закъсала фирма,най-често пред или във фалит, оздравява се и при възможност се препродава с печалба. Препродажбата може да стане и без допълнителни инвестиции. Срокът е 1-2, а понякога и до 5 години след покупката.
"Ако имаш добър бизнес план и си намерил правилните ниши, вярно си калкулирал всички рискове при добра оценка на активи и пасиви и при наличие на малко свободни пари, печалбата може да стигне до 30%, споделя човек от този бизнес, пожелал анонимност.
Няма обаче обективни данни за броя на фалиралите фирми, които са сменили собствениците си.
Обекти за купуване обаче последната година не липсват. Със 141% се e увеличил броят на фирмите влезли в процедура по несъстоятелност, сочат данни на “Кофас България”.
От началото на тази година до сега са регистрирани 239 несъстоятелности, което според експертите е значителен ръст спрямо 99 процедури за същия период на 2008 г. Изследвания на "Кофас" и Българската стопанска камара сочат като първенец по брой фалирали компании транспорта.
Скокът е с 650% спрямо първите девет месеца на 2008 г. Рискови остават селското и горското стопанство. В сравнение с миналата година фалитите в отрасъла са нараснали със 170%.
Като втори рисков отрасъл сеочертава строителството - с дял от 9,2% от обявените фалити и ръст от 144 на сто в сравнение с миналата година.
На трето място е търговията на дребно - с 6,7%, следвана от транспорта с 6,3 на сто.
С имунитет срещу кризата, измерен чрез брой фалити, са консултантските услуги.
Експерти разчитат като негативен сигнал не толкова ръста на фалити в познатите отрасли, колкото навлизането през 2009 г. на нови сектори , в които бързо расте броят на компаниите в несъстоятелност. Като такива се сочат минната индустрия, търговията на едро, медии, реклама и издателска дейност, услуги в сферата на туризма и услугите, агенции за недвижими имоти.
Извън общата стагнация заради кризата, експертите на Българска стопанска камара са категорични, че междуфирмената задлъжнялост е истинска бомба със закъснител, която помпа фирмените фалити.
Очакванията за 2009 г. са общата задлъжнялост на реалния сектор са тя да е от порядъка на 150 млрд. лв.
Опасното е, че средният ръст на задлъжнялостта е бил 20% годишно до 2009 г.
За тази година обаче ръстът е скокообразен - 43%. За сравнение - в добрите години икономиката расте 6% годишно, а за този година ни чака рецесия.
Според експертите на камарата притеснително е и това, че приходите от дейност на фирмите вече са с около 10% по-малки от размера на задълженията, тоест не могат да се покрият. Опасността за бързо възпроизвеждане на задълженията на фирмите, включително междуфирмени задължения със същите темпове, крие огромен риск от верижни фалити, предупреждават специалистите.
Ситуацията с фирмите пред финансов колапс се утежнява от свитото банково кредитиране и скъпия финансов ресурс, т.е. от високите лихви.
Финансови експерти смятат, че повечето ни предприятия в нефинансовия сектор са счетоводно декапитализирани. Подкрепена с цифри тезата им е, че задължениятана всички предприятия са с 52% по-големи от собствения им капитал.
И тази година генератор на междуфирмена задлъжнялост е и продължава да бъде бюджетът, който е генерирал задължения към нефинансови предприятия от поне 2 млрд. лв., което е с 45% повече в сравнение с предишни години.
Бюджетът бави плащания към фирми и с по 9 месеца, казва председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Това, ако не до фалит, води фирмите до вегетиране. "Задържането на плащания е също толкова укоримо деяние като това парите да бъдат откраднати", категоричен е той.
Още от 2007 г. експертите на стопанската камара предупреждават за проблема и предлагат създаване на специална клирингова къща.
Пак оттам неведнъж са предлагали за обсъждане и идеята за създаване на специализирана борса за търгуване на дългове на фирми в тежко положение.
Идеята заслужава внимание, особено след като частните съдебни изпълнители отчитат 20% спад в събираемостта на дългове. В повечето сектори фирмите пробват начини за избягване на фалита.
Продажба на недостроени обекти от закъсали инвеститори е най-честият начин за спасяване на фалита в строителството, коментираха експерти от строителната камара.
Поглъщане на фирми в бранша не се срещало често, защото като големите предпочитали да не се товарят с пасивите на малките.
"Реално няма смисъл да поглъщаш фирма, която не ти е конкурент, а обикновено ползваш като подизпълнител", обясни анализаторът на строителната камара Татяна Бъчварова.
Браншът е сред най-силно засегнатите от кризата и само за година от списъка на камарата са отпаднали 1500 фирми, обясни тя.
РУМЯНА ДЕНЧЕВА, ВИКТОР ИВАНОВ
Компании се купуват сами,други се пишат на името на безработни
Нови хватки родиха масовите фалити от последните години, споделят анализатори.
Схемата била: следната: преди да пристъпи към обявяване във фалит, затруднената компания купува фиктивно друга, която става неин кредитор и която на свой ред купува празната фирма, но вече на публичен търг.
Имало на практика разигран такъв казус, при който фиктивният купувач дори играл срещу банка на публичен търг. Ставало въпрос за продажба на фирма за имоти, които били ипотекирани от банка срещу доста голям фирмен кредит, обясняват анализаторите.
Масова практика при точенето на ДДС пък е прехвърлянето на фирми на безработни, роми, или просто хора без имущество.
Фирмата обикновено тегли данъчен кредит за фиктивни сделки. След това се обявява в несъстоятелност и държава и кредитори си търсят вземанията от хора, които нямат нито имущество, нито активи, нито се очертава някога да имат.С такива ”врътки” държавата губи около половин милион годишно.
Затова последните месеци активно се обсъжда предложение на Националната агенция за приходите да се забрани на собственици на фалирали компании да уредяват нови, докато държава и други кредитори не са си събрали вземанията. (24часа)
Валери Колчев, данъчен консултант: Стари задължения се отписват след 10 години
- Как се обявява фалит, г-н Колчев?
- Първата процедура е обявяване в несъстоятелност, което най-общо се прави, когато една фирма няма възможност да си покрива плащанията. Тя е задължена да го направи. Процедурата е описана в търговския закон. Тогава се назначава синдик, който има за задача да гарантира сигурността на кредиторите. Той започва да ръководи целия процес - подрежда кредиторите по значимост, организира събирането на дълговете на фирмата, описва и оценява имуществото, организира разпродажбата му, така че да събере най-много постъпления и да осъществи плащанията.
- Какво се случва с данъчните задължения и с други към държавата на фирма във фалит?
-Ако има такива, те продължават да текат. Държавата чака с останалите кредитори. Наказателните лихви обаче не спират. Едва след обявяване на фалит при определени условия те стават несъбираеми.
-Кога се прави това?
-На един по-късен етап такива вземания се насочват от фирмата, която е във фалит, към физическите лица, съдружници в нея. Пренасочва се към бъдещи техни вземания и доходи. Например едноличен търговец започва друга работа или друг бизнес и от тези доходи се събира всеки месец определена част за погасяване на старите задължения. Давността на тези вземания при фалит е 10 г. Което не може да бъде събрано след този период, се отписва.
- Банките искат договори за поръчителство и с личното имущество. Това законно ли е?
- Да. В крайна сметка банката е в правото си да търси повече източници, за да може да си обслужва кредити и да си разпредели риска. Основанието е Търговският закон, който казва, че когато имаш фирма, отговаряш до размера на капитала с имуществото си.
- Когато някой купи фалирала фирма, наследява ли задълженията и?
- Зависи от договора за покупка. Той може да е, като се купят само дялове или активи, може да се придобият всички активи и пасиви, части от тях и т.н.
Продават дългове, за да отърват фалит
Бум в продажбата на дългове като начин да се отложи или предотврати фалит виждат през последната година експерти.
Към т.нар. факторинг прибягвали все повече фирми, които имали нужда от свежи пари, особено в условията на скъп и оскъден кредитен ресурс и стагнация, която обхванала и най-надеждните им клиенти.
Практикували го и малки компании, които се целели в големи клиенти. Както и дружества, които работели на загуба година две, но с успешни клиенти, които не искали да изгубят.
В последно време се продавали и вземания по обществени поръчки, които държавата погасявала с огромно закъснение от поне 9 месеца, че и повече.
Използването на тази опция стартира с изпращане от страна на продавача производител или доставчик на стока и фактура по сключената сделка на купувача. След сключване на договор за факторинг продавачът прехвърля вземането си на т.нар. фактор.
Обикновено най-напред продавачът получава от “фактора” 70% от стойността на своето вземане, а останалите 30% му се изплащат след превеждане на цялата сума от купувача. Така фирмата си набавя оборотни пари без тежка и неясна кредитна процедура, съпроводена с ипотека или други обезпечения. При това се минимизира рискът от несъбиране на вземанията и се намаляват разходите по следене на дължими, но трудно събираеми дългове. (24часа)
Янкитърсят наши капитали
Американска бизнес делегация обикаля България за срещи с евентуални инвеститори, съобщиха вчера от Българската търговско-промишлена палата. Групата е от щата Охайо, като целта е да привлече български капитал, който да инвестира в САЩ, казаха от палатата.
Американците търсят главно инвеститори в малки и средни предприятия на територията на град Кливланд. Делегацията се води от кмета на града Франк Джаксън и включва няколко бизнес организации от района. Делегацията има организирани срещи както с представители на бизнеса, така и на правителството. Връзката с България е направена от евродепутата Надежда Неински.
Районът на Кливланд предлага възможности за примамливи инвестиции в недвижими имоти и търговия. В делегацията на американците е включено дори училище за гувернантки. (24часа)
-8 °
4 °
