Може ли Европейският съюз да се конкурира с водещи производители на земеделски суровини и стоки като САЩ и Бразилия? Може, но не с пмлощта на субсидиите, а на агроиновациите, които увеличават ефективността на производството и намаляват себестойността му. Единствено това може да помогне на европейските производители да предлагат стоки на конкурентни цени, без да се налага да намаляват цената на труда си.
Козът на Брюксел е инструментът ЕIP – AGRI или Европейско партньорство за иновации (Еuropean Innovation Partnership) в земеделието, който е залегнал в националните програми за развитие на селските райони в 28-те страни от общността. В България възможностите за субсидиране на иновативни проекти в земеделието са записани в специализираната мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост “.
Ще имат ли възможност българските ферми да реализират агроиновации или всичко ще остане само приказки от бъдещето? Това е въпросът. За момента изгледите не са добри. На третата година от 7-годишния програмен период Министерство на земеделието и храните все още
не е изработило наредба за прилагане на мярката
в България. По-лошото е, че не показва, че ще се работи активно по този приоритет на ЕС – няма сформирана работна група, не се разработват селекционни критерии. Ведомството не е заложило старта на мярката в индикативния си план за 2016-та година, а при липсата на наредба на този етап това едва ли ще се случи и през 2017-та.