Седем възможности за инвестиции през 2017 г.

Имотите и борсата са в лек подем, най-сигурни са депозитите до 196 000 лева

Кои могат да бъдат доходоносните инвестиции за 2017 г.? Еднозначен отговор няма, категорични са експерти.

Но има няколко основни правила, които е добре да се следват, ако искате да си осигурите допълнителен доход.

Първото правило е, че колкото по-малка е сумата, толкова по-ограничени са възможностите. Независимо дали ще се избере депозит, инвестиция в имот или създаване на портфейл с поне три различни вложения.

Доходността и рискът са в правопропорционална зависимост - висока възръщаемост може да се получи при по-голям риск. Депозитите например са гарантирани 100% в размер до 196 000 лева. И неслучайно

доходността от

парите в банка е

от най-ниските

- средната е 0,67% на година според данните на БНБ. А повечето от големите банки дават до 0,5% на година.

Изключение от защитата са влогове с преференциални лихви, независимо от техния размер. Защита имат и парите в индивидуалните партиди в пенсионни компании. Всяка друга инвестиция няма гаранция и рискът расте. Поради това и там може да се постигне доходност от няколко процента на година.

Има и начини, по които рискът може да бъде намален - инвестирането през колективни схеми например предлага подобни алтернативи.

Важно е и решението за срока на инвестицията. Колкото по-дълъг е той, толкова повече пари би трябвало да се натрупат - поне на теория.

Но в същото време се увеличава и степента за поява на непредвидени фактори, които да доведат до предварително прекратяване на вложението.

Затова при вземането на решение трябва да се калкулира и риск за евентуална загуби от таксите при предсрочно разваляне на договор или от разлика между покупната и продажната цена на активите.

При различните алтернативи инвестиция може да се направи само за няколко дни - например при търговия с акции или валути. При депозитите най-краткият срок е месец. А при някои колективни схеми най-дългият може да стигне и до 20 години.

Не по-малко важна е и ликвидността на вложението - за колко време то може да бъде осребрено. Най-краткият срок е за часове, най-много за дни, ако сумата е по-голяма, а най-дълъг при имотите- може да стигне от няколко месеца до повече от година.

При някои инвестиции

ликвидността е

бърза и сигурна

за главницата

и с известна доза условност за горницата над нея, каквито са например банковите депозити, пенсионни вноски и застрахователни полици. При други - като например акции и облигации и имоти, може да се случи така, че да се осребри дори по-малко от главницата, т.е. инвестицията да приключи на загуба.

При банковите депозити колкото по-дълъг е срокът, толкова по-висока е лихвата. Максималният срок е 36 месеца, а минималният - месец. Срочните влогове имат различна доходност според срока, като най-ниски са при кратките и най-високи при най-дългите, а разликата е 2 пъти.

Ако парите се изтеглят преди срока, се губи лихвата. Повечето банки предлагат възможност за довнасяне, без да се нарушава доходността. Основните предимства на тази алтернатива са нулев риск за суми до 196 000 лв., липсата на такси за откриване и обслужване, ясна доходност в края на инвестицията и възможност за планиране. Освен това лесно се прави сравнение и избор и през сайтове, няма нужда от посредник, на когото да се плащат комисиони. Доходността обаче е ниска заради наличието на въпросните гаранции.

При инвестиции в имот едни от големите недостатъци са нуждата от сравнително голяма сума и по-бавната и по-трудна ликвидност. Въпреки това през последните две години този начин на инвестиране

се върна на пазара

като алтернатива

Основната причина е сравнително високата печалба в сравнение с депозитите. Между 7 и 13% се движи доходността от купуване и препродажба на имот. Тя обаче зависи от местоположението, вида, състоянието и други.

Сравнително бавната ликвидност може да бъде неутрализирана чрез отдаването му под наем до продажбата. Потенциалната доходност от наем е поне 5-6%, но тогава направената инвестиция ще се върне не по-рано от 10 години. За това тази алтернатива се препоръчва при дългосрочни инвестиции и с по-голям размер на свободния ресурс.

Друга опция за влагане са пенсионните фондове. Средната доходност за година е около 2,1%, което пак е над тази на банковите депозити. За разлика от спестяванията в банка обаче при пенсионните фондове има такси – при откриване на партида, за управлението ѝ, за прекратяване на партида и др. Те трябва да се приспаднат от очакваната доходност. Размерите им варират, но най-общо фондът удържа около 2-2,5% от всяка вноска и има около 7- 9% такса от постигнатата доходност. Иначе предимствата са като при банковия влог плюс още едно - вноските се приспадат от облагаемата основа и така се пести от данък.

Взаимните фондове са друга възможност за спестяване. При тях се купуват дялове, а фондът инвестира средствата, набрани от всички дребни инвеститори в различни активи. Те може да са финансови инструменти, например акции и облигации, валути, суровини, недвижими имоти и други.

Тук обаче и рискът е по-голям, за да се постигне максимална доходност. Трябва да се прецени и времето на инвестицията. Най-добре е то да е максимално дълго, защото при срив в краткосрочен план ще има време за възстановяване. Това се нарича инвестиционен хоризонт.

При нискорисковите фондове той е 1-3 години, при балансираните - 3-5, а при агресивните- над 5 години.

Недостатъците са, че

трудно се планира

крайната доходност

- на финала при обратното изкупуване на акциите от фонда може да се излезе и на загуба. Освен това при всички фондове има такса за влизане и за напускане, както и такса за управление. Доходността на фондовете се обявява в проценти, но те не са сравними с тази на банките.

За ориентир може да служи следното примерно изчисление: номинал на един дял във взаимен фонд от 10 лв. Ако след 12 месеца тази стойност е 11 лв., фондът ще обявяви 10% доходност. След като се приспаднат всички такси, както и разликата между “купува” и “продава”, реалната печалба ще падне до 4,6- 4,8%.

Предимствата на този вид инвестиция са сравнително високата доходност и това, че

няма данък лихва

Най-големият недостатък е, че доходността не е гарантирана и може да се наложи да се чака години за реализиране на печалба, а такава може и да не се дочака.

Като инвестиция може да се използва и животозастрахователна полица със спестовен елемент. Добре е тя да е с дълъг период. Но ако се ползва лечение по покритието на полицата, тя се оскъпява с т.нар. рисков коефициент, което намалява доходността. Предимствата на тази инвестиция са, че едновременно покрива риск от болести и трайна нетрудоспособност и носи доходност, като покритието е още от първата вноска. Освен това пести от данък, тъй като вноските се приспадат от данъчната основа преди облагане. Сред недостатъците е, че има изискване за минимална застрахователна сума, най-често от 1000 лева, което означава месечна вноска от 4 лв.

Вложението в земеделската земя също е сред алтернативите за допълнителен доход. Начините за инвестиране са няколко. Единият е т. нар. спекулация - да се купи и да се изчака покачване на цената и тогава да се продаде. Този метод може да се окаже доста удачен, ако земята попада в трасето на някой инфраструктурен проект или друг вид строителство.

Друг вариант е даването на земята под аренда. За този вариант обаче се изисква покупката на по-големи парцели. А и повечето арендатори искат по-дългосрочни договори - минимум 3, най-често 5 или 10 години. Средните нива на рента са 5-10% върху цената на декар, т.е. инвестицията би трябвало да се изплати за период от поне 10 години. Основните недостатъци са, че трудно се калкулира окончателната доходност, няма много възможности за свободно договаряне, замразяват се пари за дълъг период от време.

Трети варинт е да се купят акции от специализирани фондове за земя. В такъв случай се чака цената им да се покачи, за да се продадат с печалба или да бъде разпределен годишен дивидент. Но и тук няма гаранция, че това ще се случи.

Инвестирането в акции е сравнително евтино, тъй като в момента цените им не са особено високи. А и няма минимална сума, която да се изисква като вложение.

Може да се изберат акции на чужди компании или на български.

При първата опция може да се приеме, че рискът е сравнително по-нисък, тъй като става въпрос за международен бизнес. Ликвидността също е по-голяма, тъй като обемите на пазарите в чужбина са далеч по-големи от тези на българския. Недостатък е, че валутата е различна от левовете и се губи от курсови разлики. Освен това при чуждите борси таксите са по-високи, което намалява доходността.

При акциите на български компании таксите са по-ниски, но пазарът е по-ограничен, което означава, че може и да няма купувачи, ако поискате да ги продадете бързо.