Летвата за плащания в брой ще бъде променена между двете четения

Фирми със задължения към бюджета вече ще се продават по-трудно. Собствениците им ще са длъжни да уведомят НАП за предстоящата сделка 30 дни, а не седмица, както в момента. Всички членове на управителните им органи пък ще носят лична имуществена отговорност за дълговете.

Това гласят промени в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, които парламентът прие на първо четене.

В него се въвеждат и правила за автоматичен обмен между българската НАП и колегите и от други данъчни администрации.

Всички акцизни стоки вече се определят като стоки с висок фискален риск и ще подлежат на непрекъснат контрол.

В преходните и заключителните разпоредби на ДОПК са предвидени и текстове за промяна на тавана за разрешените плащания в брой от сегашните 10 000 лв. на 5000 от 1 август т.г. и за сваляне до 3000 лв. от 1 януари догодина. Тъй като в бюджетна комисия този текст породи спорове и възражения от бизнеса за размера на разрешения кеш, най-вероятно те ще претърпят промени при второто четене и в комисия, и в зала. „ Предлага се фактически лишаване от индивидуална свобода с цел постъпване на блага в обществото. Свободата да избираш дали да платиш с кредитна карта или по банков път, да имаш или да нямаш сметка в банка с цел справяне със сивата икономика“, заяви Валентин Николов от ГЕРБ. „Дали обаче този ефект ще бъде постигнат - смятам, че не е така. Досегашният праг от 10 хил. лева, 80% от хората нямат такива спестявания, за да могат да бъдат ограничени именно от тази мярка. Когато смъкнеш прага все повече и повече и достигнеш 1000 лева- това обхваща почти всички лица“, мотивира се той. „Дали това налагане на мярка на физическите лица ще доведе до този ефект, при условие, че администрацията има достатъчен инструментариум, за да се бори със сивата икономика“, коментира Николов.

„Ограничаваме всеки един човек в тази държава и го лишаваме от част от свободата да избира, за да може той да помогне на държавата да събере от сивата икономика нужните и правилно дължими данъци. Защо да не ограничим тогава търговските банки, юридически лица и финансови институции“, категоричен бе той. „Не може с една административна мярка - ограничаването на индивидуалната свобода да решаваме липсата на справяне с конкретна задача“, заяви Валентин Николов. „Това трябва да се разработи, нямам нищо против намаляването на прага, но това трябва да бъде комплексно, трябва да го обмислим“, обясни той. „Законът е много добър, трябва да бъде подкрепен от всички парламентарни групи“, призова Николов.