Трябва да обезщетяваме жителите на Несебър, смята директорът на Института за анализи и оценки в туризма

Господин Драганов, лоу-кост авиокомпаниите не са ли вече заплаха за градовете и за културно-историческите им паметници, наводнявайки ги с прекалено много туристи?

- Това е проблем, който е различен за различните страни. В прочутите с туристическите си дестинации държави като Италия, Испания, Франция, в много техни градове по-специално такъв проблем вече съществува. Туристите са твърде много и има реакции срещу тях предимно на местно ниво.

Но не можем да обобщаваме. Туризмът е желан за подобряване на местните икономики и за създаване на работни места, особено на места, на които има проблем със заетостта.

А пък специално ние в България сме на другия край в това отношение. До нас доскоро имаше твърде ограничен брой полети на нискотарифни авиокомпании. Те едва напоследък се развиха. След март догодина например в Бургас ще се установи “Райънер”, което се очаква да доведе до допълнително туристи и да съживи местната икономика. Това ще са над 300 000 допълнително пътуващи до Бургас и Варна всяка година. Защото проблемът на черноморския ни туризъм е в това, че е сезонно неравномерен.

Години наред се чудехме как градове като Прага, Будапеща, Братислава, дори Букурещ

процъфтяват като

туристически

дестинации

именно благодарение на нискотарифните полети. Ето сега е факт, че поради различни геополитически процеси около нас нискотарифните авиокомпании правят инвестиции тук у нас.

Това трябва да ни радва, защото България е още твърде далеч от проблемите, които търпят градове като Барселона, Венеция или Париж.

- Безспорно сме далеч от пренасищане. Въпросът е какво можем да направим, за да не стигаме дотам.

- Проблемът, за който говорите, е до голяма степен проблем на самия турист. Защото освен авиокомпаниите, и хотелите също много често правят т.нар. овербукинг – приемат много повече резервации, отколкото са им леглата. И туристите трябва да се местят от един хотел в друг. Така създаваме категорията “недоволен турист”.

Ние тук също имаме такива проблеми, но с ученически групи. Това създава затруднения на градските управи. Затова говорим непрекъснато за нуждата от гаранционния фонд, който да позволи туристите да бъдат настанявани не само когато туроператорът е фалирал, а и когато има овербукинг.

Но когато се пътува в чужбина, всеки трябва да има предвид, че основните туристически забележителности

имат определен

капацитет

и няма как да бъдат посетени, ако не сте си направили предварително резервация.

Например, ако искате да видите националното съкровище на САЩ в Ню Йорк, се записвате три дни напред. Искате да присъствате на новогодишния концерт на Виенската филхармония – записвате се една година предварително. Същото е и в двореца Топкапъ в Истанбул – там има ограничение от 20 000 човека дневно.

- А редно ли е според вас местната власт да забранява примерно да се строят повече хотели или хостели под претекст, че не трябват повече туристи?

- Такъв казус за последно имаше в Барселона, но това го има и на много други места.

Решението е в прерогативите на градските управи. И у нас е така - общината ти дава разрешително за строеж.

В тези градове обаче към документите, които се прилагат към искането, наред с ВиК, енергото и пожарната, съгласие дава и туристическата гилдия. В Барселона туристическият бранш просто каза, че нямат нужда от повече хотели, тъй като имат пренасищане от легла. А и капацитетът на града не позволява повече да се поощрява туризмът.

Защото за какво са ти туристи, които не могат да влязат да разгледат “Саграда фамилия” или парка на Гауди? И висят с часове за елементарно нещо. От недоволни туристи никой няма полза.

- А не може ли у нас поне да се страхуваме, че ще дойде някога такъв момент, а ние не сме подготвени за него? Догодина например ще имаме пробен тест дали можем да поемем повече от нормалното чужди граждани по време на българското председателство.

- Трябва, разбира се, да сме подготвени за всичко. Ние и сега имаме места, в които туристите вече създават проблеми на местното население.

Такъв град е например Несебър. От една страна, хората там са терориризирни от шума, от музиката. От друга – има дни през лятото, в които Старият град е

посещаван от 70 000

туристи на

денонощие,

което не е чудно, при положение че в района има над 320 000 легла. И определено местното население не се чувства комфортно.

Има няколко улици в Несебър, в Созопол, в Приморско и дори във Варна и Бургас, в които в някои часове се усеща пресата на туризма. Хората, които живеят на тези места, чувстват разликата какво е да се живее през активния туристически сезон и извън него. Точно това се случва в градове като Барселона, Венеция, Париж, Рим. Венеция например спрямо населението си има стотици пъти повече посетители.

- Много често имам чувството, че за това население идеалният вариант би бил туристите просто да прелитат с вертолет и да им хвърлят пари отгоре...

- Не е точно така. В това е предизвикателството. Икономическите приходи за общността са налице, но трябва да умееш и да ги събереш тези приходи.

Ето например населението на Несебър. Не си мислете, че то е много богато, като например жителите на Венеция. Знаете ли, че например на обитателите на Старе место в Прага

общината им плаща,

за да живеят в тези старинни къщи и да ги поддържат, за да бъдат атракция за туристите?

- А у нас жителите на Несебър поискаха да ги отпишат от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

- Но се запитайте защо стана така? Защото един собственик на старинна къща в Несебър няма никакви права. Има само задължения. Няма право да сложи климатична инсталация, няма право да сложи луминисцентна реклама. Няма право да си сложи алуминиева дограма и топлинна изолация с европейски средства. Не може да има джакузи в къщата си, да има асансьор. Той е длъжен да живее в една проветрива старинна къща без никакви съвременни удобства.

Същото е и в центъра на Велико Търново. Запитайте се как живеят тези хора в къщите там, по тези наклонени улици, на които не е разрешено да се махне калдъръмът.

И никой в нашето общество и на местно ниво не се сеща, че за този дискомфорт този собственик трябва да бъде поне малко възмезден. В Дубровник, в Прага – навсякъде на тези хора им плащат обезщетения. В Прага например са 15 000 евро годишно. А у нас изобщо не се говори на тази тема.