Вносът е предимно от Полша и Румъния, където цените са по-ниски
Около 600 хил. тона мляко се преработват годишно в българските мандри. От него около 10% е вносно - предимно полско и румънско, останалото е българско.
Предварителни данни сочат, че за миналата година само суровото краве мляко, внесено от други държави, е над 20 хил. тона. Вложена е и суха сметана - около 4435 тона, както и млечен концентрат. За да са точни данните, последният трябва да се умножи поне по четири, така ще се изравни с количествата сурово мляко.
Около 30% от
потреблението на
млечни продукти
в България
е от внос
Причината е недостигът на суровина в страната, сочат данните на центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). Тук са включени не само суровото мляко, но и млечните продукти (виж таблицата).
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров коментира, че според членовете на сдружението има достатъчно суровина, но нямало кой да я изкупи.
Освен това производители прибягвали до внос на суровина, за да оцелеят. Ниските цени, на които се предлагат продуктите им, ги принуждавали да купуват мляко от други държави, където цените са по-ниски.
Проверки от последните дни, за които съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов, обаче показаха, че
вносното е с
много по-лошо
качество
спрямо българското (Какво каза още министърът - виж карето.)
Според статистиката на министерството на земеделието през януари в млекопреработвателните предприятия са влезли 53 217 тона мляко, от които 52 685 - краве. През следващия месец има леко намаление - 45 988 000 тона.
899 тона краве сирене е произведено в първия месец с добавени растителни мазнини, през следващия - 764 тона. Сиренето от краве мляко е съответно 5545 и 4912 тона.
Около 58 ст./л се очаква да са цените на кравето мляко през 2018 г. Според експертите от САРА тези нива ще се запазят заради високото търсене.
Очаква се вносът
да продължава
да нараства
заради увеличеното търсене.
Използването на палмово масло нямало да изчезне заради ниските доходи на значителна част от населението у нас. Влагането на палма щяло да продължи и заради увеличаване на цената на продуктите от истинско мляко. Затова и нивата на влагане ще се запазят стабилни до 2022 - около 12 хил. тона годишно.
От САРА цитират данни от проверки по магазините на Българската агенция по безопасност на храните. Отчетено е, че продължават случаите на заблуждаващо етикетиране - такива били около 20-25% от проверените стоки.
Използването на сухо мляко в млечната индустрия се очаква да се задържи на нивото от последните години, като през 2018 г. ще бъде около 21 хил. т.
Порожанов: Да се въведе браншови стандарт
Представителите на млечния сектор да си създадат браншови стандарт, за това апелира земеделският министър Румен Порожанов. Стандартът ще е пожелателен, но ще осигури контрол в бранша за това какво да изкупува.
“Няколко срещи направихме, за да видим къде има проблеми с цените”, каза министърът. Във Врачанско се оказало, че държавната фирма “Ел Би Булгарикум” е спряла да изкупува.
През последните 20 дни са направени проверки на качеството на вносното мляко, което влиза в български мандри от Унгария, Румъния и Гърция. Над 40% от него е с много лошо качество, коментира Порожанов.
Той обясни, че няма законово основание да върне млякото, но щял да изпрати послания до млекопреработвателите да изкупуват българско мляко, което отговаря на изискванията.
“Имахме интересен дебат за възстановяване на възможността логото за БДС да бъде поставяно от нашите производители на млечните продукти и да се използва от веригите”, каза земеделският министър преди дни в интервю за “24 часа”. В момента имало забрана, изисквало се и заплащане за това. Предстои да се проведат срещи с Министерството на икономиката и Института по стандартизация.
“Марката БДС означава млечен продукт, произведен от мляко, и то българско”, обясни Порожанов.
Симеон Караколев - съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация: Подвеждат потребителя, че купува българско сирене, а то е от румънско мляко
ДИМА МАКСИМОВА
- Г-н Караколев, възможно ли е българските млечни продукти да бъдат произвеждани само от българска суровина?
- От няколко години у нас се внасят румънски агнета. Продават се с печат, на който пише BG, с което потребителят бива заблуден. Агнето е купено в Румъния, заклано в България, но се слага български печат. По същия начин става и с млякото. От 2-3 години в България има огромна гръцка мандра, която внася овче мляко от Румъния. Прави продукт и той излиза в магазините като български. Но кое го прави български, като суровината в него не е българска?
- Как може да се промени това?
- Единият вариант е да има браншови стандарт, а другият - да се промени самият печат. Щом произходът не е България, печатът да бъде примерно зелен. Ако произходът е България - син или ще пише допълнително, че този продукт отговаря на браншови стандарт.
- А има ли достатъчно българска суровина, за да се обезпечи производството?
- Има достатъчно производство на мляко и месо, за да се задоволи българският пазар. Голяма част от износа, специално на овчи продукти, е или за Германия, или за САЩ. Излиза от България овче сирене на цена 2,5 долара, което е невъзможно. Това е имитиращ продукт, в който много малка част е мляко, или пък ако е мляко, то не отговаря на показателите на етикета. Търговците го купуват, защото им е евтин. Но потребителите започват да го отхвърлят. Тези хора затварят вратите на България, защото потребителят казва: “Българското сирене вече не става, то е менте”.
- Това не се ли решава със забраната в една мандра да се правят истинско сирене и имитация с палмово масло?
- Министерството реагира, но контролът е на няколко места. Първо в самите предприятия. Не може да има стотици хиляди тонове залежало сирене по складовете на преработвателите, а в същото време ние да изнасяме палмови мазнини.
- Но как ще се контролира дали това мляко е от България?
- Във всяко предприятие има дневник, в който се отбелязва откъде влиза суровината. Агенцията по храните много лесно може да го засече.
- Какъв ефект очаквате, ако идеята на асоциацията бъде възприета?
- Аз съм убеден, че ще се търси българското, но трябва да е сигурно, че наистина това, което се предлага като БДС, е такова. Големите вериги магазини трябва да промотират точно тези продукти - сирене от българско мляко.