В строителството оборотът вече мина 13 млрд. лв. на година

Следкризисното възстановяване на строителния сектор в България е неоспорим факт. Данните на статистиката показват, че то продължава и през 2018 г., а според анализите и прогнозите ръстове ще има поне до 2020 г.

Разпространеният в края на лятото редовен доклад на Източноевропейската асоциация за прогнозиране в строителството – EECFA, отбелязва, че в България до края на 2018 г. ще има 8,8% ръст на строителния сектор на годишна база. Той ще продължи и през следващите две години, макар и с по-слаби, но все пак значителни темпове - 7,1% за 2019 и 6% за 2020 г. Според предварителните данни на НСИ за 2017 г. (окончателните ще излязат в края на ноември) оборотът на всички строителни фирми в България е бил 12,9 млрд. лева. Това е оборотът само от строителни дейности, независимо дали става дума за самите строежи на жилищни и нежилищни сгради, пътища, магистрали и стадиони, или за довършителните работи. В този оборот не влизат единствено парите, които се въртят от производителите и търговците на строителни материали, а от още ред дейности, които пряко или косвено са свързани със строителството и се влияят от него.

Разбира се, има различни видове строителство и далеч не всички ги очаква еднакъв подем.

Най-силни ръстове напоследък се отбелязват и според прогнозите – се очакват, в областта на жилищното строителство.

Според доклада на EECFA прогнозите за него са нарастване с почти 19% през 2018 г. в сравнение с предната и с по 10% през всяка от следващите 2 години.

Изводът е направен въз основа на статистиката за издадените разрешителни за строеж на жилищни проекти и започнатото строителство през първото тримесечие на 2018 г.

По принцип на строителството на сгради - независимо дали жилищни, офисни или търговски, се дължат 56% от постигнатите през 2017 г. обороти от 12,9 млрд. лева.

Естествено, то

не е равномерно

разпределено

в цялата страна. По принцип у нас развит пазар на такива имоти и силно строителство има само в големите градове. За първото тримесечие на 2018 г. най-голям дял от започнатите жилищни обекти например се пада на област Пловдив – 17%, следвана от София с 15%.

Причините за този истински бум на новото жилищно строителство се коренят в цялостното икономическо състояние в страната. Сравнително силният ръст на БВП, постоянното увеличение на заетостта и спадът на безработицата позволи на много хора да “размразят” намеренията си за покупка на собствен дом.

Освен това у нас продължава концентрацията на населението в големите градове. Не че свободните жилища там не достигат, но една част от търсенето е на ново строителство като пряк резултат от ниските лихви по кредитите и депозитите.

И това бе усетено от строителите. Всъщност те нямаха и особен избор, тъй като през 2016 г. големите инфраструктурни обекти бяха като отрязани с нож заради забавянето на редица проекти. Но браншът, или поне по-голямата част от него, се оказаха подготвени и се насочиха навреме към жилищното строителство, което обяснява ръста му. По-малките се насочиха към санирането.

Нежилищното

строителство също

се движи с ускорени

темпове,

но прогнозата на EECFA за ръст на този сегмент е по-скромна: 6% на годишна база до края на 2018 г. и по 7% за 2019 и 2020 година.

За разлика от жилищното строителство, което се движи изцяло от пазарни принципи, тук нещата не са толкова еднозначни.

Един от най-големите двигатели на ръста при нежилищното строителство е изграждането на офис сгради, което е почти изцяло в столицата -

70% от новите бизнес

сгради са в София,

а останалите 30% са съсредоточени почти изцяло само в Пловдив и Бургас.

Заедно с това у нас има отчетлив ръст на изграждането на индустриални и логистични площи, което е доста по-равномерно разпределено из страната. Ново индустриално строителство има дори в редица градове на Северна България.

Силен тласък през последните 2-3 г. получи строителството на логистични и складови площи, които се съсредоточават почти изцяло само около София, Пловдив и двата големи морски града Варна и Бургас. По-голямата част от тях са свързани с бума на онлайн търговията, който изисква все повече складови помещения, и то на комуникативни места с лесен автомобилен достъп до магистрали, летища и пристанища.

Друга много голяма част от нежилищното строителство се дължи на държавно финансиране, идващо от европейските фондове или от държавния бюджет, и при него нещата не са толкова розови.

През 2016 г.

инфраструктурното

строителство претърпя

сериозен спад от

над 40%,

тъй като повечето от големите обекти, финансирани с европейски средства, не стартираха или бяха започнати с голямо забавяне. Например проектите в Северна България, които са свързани с продължаването на магистрала “Хемус” и със скоростния път Велико Търново - Русе, се случват бавно, защото разчитат на национално финансиране, а то винаги е недостатъчно.

От друга страна, проекти за цели 2,6 млрд. лв., отнасящи се за ВиК сектора, тръгнаха със забавяне от почти 1 година, тъй като Оперативна програма “Околна среда”, която ги финансира, бе отворена едва през 2018 г.

Многобройни обжалвания не позволиха навреме да стартират и проектите, свързани с магистрала “Струма”, по-конкретно участъците през Кресненското дефиле.

Затова и прогнозата на EECFA за инфраструктурното строителство у нас е за 4% годишен ръст за 2018 г., който ще се запази на същото ниво и през следващите две години.

Според специалистите предизвикателствата пред строителния бранш оттук-нататък съвсем не са малко. Макар че финансирането на големи обекти чрез европейските фондове няма да престане и след 2020 г., все пак

неговата относителна

тежест ще намалява

за сметка на финансирания по друг начин. Например на кредитни линии: по плана “Юнкер”, от Европейската инвестиционна банка или от Световната банка. В бранша вече се говори, че поне по-големите фирми се обучават или по-скоро пращат мениджърите си на обучение в чужбина как да ръководят проекти, които се финансират едновременно от няколко източника: примерно от държавата и от частни капитали.

Другото сериозно предизвикателство са кадрите. Големият срив, който се получи в строителството след настъпването на кризата накара много добри специалисти да потърсят препитание в чужбина и днес такива квалифицирани кадри трудно могат да бъдат привлечени обратно. Например у нас вече няма средни строителни техникуми и намирането на хора, които могат да управляват съвременната строителна техника, е много трудна задача.