"Теленор" планира да направи тест на 5G технологията и да демонстрира приложението ѝ по иновативен начин в различниобласти от реалния живот. Компанията вече е подала в Комисията за регулиране на съобщенията заявление за временно ползване на спектър за тест на 5G технологията, заяви по време на среща с медии Джейсън Кинг, главен изпълнителен директор на телекома.

Тази стъпка е част от усилията на Теленор да посрещне непрекъснато повишаващите се очаквания и нужди от висококачествена и бърза мобилна връзка от страна на потребителите и бизнеса. Въвеждането на нови технологии и дигиталната трансформация е един от основните приоритети както на Европейския съюз, така и на българското правителство – амбиция, която се споделя и от телекомуникационния сектор в страната. Според общите цели на ЕС за широколентов достъп още през 2020 г. всяка държава-членка трябва да има поне един град с цялостно/пълно 5G покритие, а до 2025 г. - 5G покритие във всички градове, както и по главните пътни артерии и железопътни линии.

„Високоскоростните мобилни мрежи са ключова предпоставка за конкурентоспособността на световния пазар. Освен в пъти по-високата скорост и по-високия капацитет на мрежата, 5G ще даде възможност за създаване на нови начини за комуникация, нови услуги и дори нови бизнес модели“, каза Джейсън Кинг. „В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър. За да продължим с развитието на мобилния пазар в страната, трябва да обединим усилия с правителството и Регулатора да преодолеем заедно бариерите, които стоят пред нас“, допълни той.

Сред основните предизвикателства пред телеком операторите в България са: освобождаването на спектър и ефективното му използване, значително намаляване на цените на спектъра и съществено облекчаване на разрешителния режим за изграждане на телекомуникационно оборудване.

България все още се бави с освобождаването и разпределянето на спектър във всички честоти - ниски, средни и високи. А той е жизненоважен за предлагане не само на 5G-базирани услуги, но и за осигуряване на капацитет за висококачествена и високоскоростна връзка и за покритие в отдалечени райони.

България е единствената държава от ЕС, която не е освободила напълно спектъра за 4G в 800 MHz. Другият нискочестотен спектър – този в 700 MHz, e също частично блокиран, а той е ключов за изграждането на мобилна мрежа от пето поколение. Същото е валидно и за 3,6GHz – свободният ресурс към момента не е достатъчен за нуждите на сектора.

„В момента водим ползотворна дискусия с Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията, с Комисията за регулиране на съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройство“, сподели г-н Кинг. “Според всички нас оптимизирането на цените на радиочестотния спектър е важно условие за повече инвестиции в сектора на мобилните комуникации, което от своя страна ще повиши конкурентоспособността на страната.”

Според Михаела Калайджиева, главен директор „Корпоративна политика“, цените на спектъра трябва да отразяват българските пазарни условия и да съответстват на средноевропейските нива. Към момента те са непропорционално високи. Така например, еднократната такса за използване на спектър в 800 MHz е 2,5 пъти по-висока от средноевропейската, а годишната такса е двойно по-скъпа.

„Работим с КРС върху модел за определяне на икономически обосновани такси за необходимия спектър. Ако той бъде приложен, цените на честотите ще достигнат средноевропейските нива, които ще ускори инвестициите в мобилната мрежа през 2020-2023, в това число и 5G. Подобна стъпка ще доведе до социално-икономически ползи за държавата и обществото“, допълни тя.

Още една пречка пред дигиталното бъдеще на България е режимът за изграждане и подмяна на телеком оборудване. Според последния сравнителен анализ на GSMA, в който се разглеждат строителните изисквания за мобилни мрежи в Европа, България е сред малкото останали страни, в които е запазен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на базови станции. В повечето държави това отдавна се прави без строителни разрешения.

Последно облекчения в тази посока бяха извършени в законодателствата на Сърбия, Румъния и Северна Македония.