Рисковете и потенциалните заплахи за енергийната сигурност на България са породени от високата степен на зависимост на страната от един доставчик на природен газ. Затова трябва да продължава да се реализират проекти, позволяващи диверсификация на източниците и трасетата на енергийните ресурси. Това е записано в приетия днес от Комисията по енергетика Годишен доклад за състоянието на националната сигурност /в раздел енергийна сигурност/ през 2018 г. Освен това България трябва да си запази ролята за транспортиране на основните обеми природен газ в региона на Югоизточна Европа.

В доклада се предупреждава, че към настоящия момент капацитетът на единственото подземно газово хранилище в България - ПГХ "Чирен", е достатъчен само за покриване на сезонни флуктуации в потреблението на газ. Капацитетът за дневен добив обаче не гарантира дългосрочно и изцяло сигурността на доставките, особено през зимния период. При пълно прекъсване на доставките на природен газ, дори и при въвеждане на ограничителен режим за потребителите в страна с 30-50 процента, ще може да осигури снабдяване за период от 45-60 дни. Проектът за модернизация и разширение на капацитета на ПГХ "Чирен" в краткосрочен план позволява повишаване на дневните обороти на природен газ до 5 млн. куб. метра за 24 часа. Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд. куб. метра и увеличаване на дебита и нагнетяване до 8-10 млн. куб. метра на ден. Всичко това ще позволи на хранилището да бъде използвано не само за нуждите на българския пазар, както е понастоящем, но и за посрещане на пиково потребление на страните от региона.

Приетите от ЕК нови емисионни екологични норми към централите, изгарящи твърди горива, създават значителни разходи за тях. Това създава риск за преустановяване на експлоатацията на някои от централите. Поради значителното повишаване от близо три пъти на цената на емисиите на парникови газове през 2018 г. ТЕЦ "Марица Изток 2" натрупва огромни финансови задължения към БЕХ, се допълва в доклада.

Негативен фактор за енергийната система остава и нерешеният все още въпрос, свързан с натрупания в миналото тарифен дефицит. Натрупаният ценови дефицит обаче е най-значителен. Той е оценен в доклада на Световната банка на 1,9 млрд. лева към 2015 г. Натрупването на нов дефицит е преустановено в периода 2015-2017 г. В процес на обсъждания е установяването на дългосрочен механизъм за компенсиране на натрупания дефицит.

В доклада е записано още, че е проблем и високата задлъжнялост на топлофикационните дружества към "Булгаргаз" и БЕХ.