И 12-те млрд. лева за България от ЕС не събраха нови и стари политици

Депутатите задължиха Бойко Борисов да им представи плана за

възстановяване на 21 април

Вместо дебат по същество - скандали и обиди 

Не чуха призива на бизнеса за съгласие в полза на икономиката

Май нито старите, нито новите народни представители чуха тревогите и призива на българския бизнес да загърбят скандалите и да се обединят в името на икономиката, като придвижат бързо националния план за възстановяване и устойчивост към Брюксел. Ако не стане до 30 април, могат да бъдат изгубени милиарди от парите за България.

Вместо да дебатират по плана, който предвижда за страната ни 6,3 млрд. евро безвъзмездно и още 4,1 млрд. като дългосрочни кредити, няколко часа депутатите се караха. При това, без планът да е депозиран в Народното събрание. Той не е приет и от Министерския съвет, тъй като след изборите ГЕРБ прецениха, че е редно да бъде гласуван от следващото правителство.

След отказа на премиера в оставка Бойко Борисов да бъде изслушан по подготвения от правителството му документ, на негово място трябваше да се яви вицепремиерът Томислав Дончев. Той дойде, но депутатите вече бяха минали на следващата точка от дневния ред. И до изслушване на Дончев така и не се стигна.

От ГЕРБ все пак попитаха не е ли редно да му се даде думата, но председателстващата

Татяна Дончева

каза, че редът

му е минал

и точката е

приключила

Дончев сложи раницата на гърба си и си тръгна, а след няколко минути на хаос и викове в пленарната зала и финансовият министър Кирил Ананиев отказа да говори пред парламента за състоянието на бюджета. Той също напусна залата, докато беше приканван да започне изявлението си.

Неявяването на Борисов, който излезе в отпуск, даде повод на шефката на депутатите от “Изправи се! Мутри вън!” Мая Манолова да го нарече “премиера беглец”. От трибуната лидерът на парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов пък нарече Борисов “Бистришкия тигър, превърнал се в заек”, “Шофьорчето Борисов” и “Джипко Бибитко”.

“Първо, се радвам, че на г-н Йорданов са му разрешили да се изкаже и днес и са свалили забраната”, отвърна Тома Биков от ГЕРБ. И припомни, че “Има такъв народ” се отметна от мажоритарните избори.

Резултатът от скандате - председателката на Народното събрание Ива Митева прекрати разискванията, каквито всъщност нямаше. А от ГЕРБ-СДС поискаха 30 минути почивка, защото в залата настана смут. Митева не разреши почивка, но депутатите сами излязоха. След почивката задължиха по предложение на зам.-шефа на парламента Татяна Дончева

Борисов

да се яви на

пленарното

заседание

на 21 април

и да представи програмата на правителството по плана за развитие. Решението бе прието на две гласувания. При първото събра 135 депутатски гласа “за”, а 70 от ГЕРБ гласуваха “против”. При второто от ГЕРБ решиха да гласуват “въздържал се”, а 142 го подкрепиха.

По-късно Ива Митева съобщи, че планът вече е внесен в НС, тъй като бил приложен в писмо, което Дончев е изпратил. От “Демократична България” се усъмниха дали е внесен планът или презентация към него и поискаха той да бъде качен на сайта на парламента, за да може депутатите да се запознаят с него. Усъмни се и Манолова и поиска да бъде гласувано решение за внасянето му в НС.

Точно политическата несигурност и липсата на съгласие станаха повод бизнесът и синдикатите в петък да обясняват колко е важно планът да стигне до Брюксел в срок, а той е 30 април.

Дупката в

бюджета за

първото

тримесечие е

650 млн. лв.,

дефицит за първите три месеца за последен път е бил отчетен през 2014 г., написаха те в обръщение до парламентарните партии. Четирите работодателски организации - АИКБ, и синдикатите КРИБ, БСК и БТПП, КНСБ и “Подкрепа” единодушно настояват планът за възстановяване да бъде внесен в Брюксел до 30 април. Само лидерът на КНСБ Пламен Димитров допусна, че може да се даде отсрочка до 15 май, за да се нанесат последни корекции.

Така планът ще може да влезе в Европейския съвет през юли и държавата ни да получи през септември авансово 13% от бюджета, което прави 1,5 млрд. евро. В противен случай имало реален риск парите да се забавят, и то значително.

Бизнесът и синдикатите смятат, че в плана трябва да има и проекти, които да се финансират с дългосрочните заеми, които са нисколихвени, със срок за погасяване 30 г. Настоява се да се ползват поне 1,5 млрд. лв. заеми. В изготвения от правителството “Борисов” план е предвидено усвояването само на безвъзмедното финансиране от 6,3 млрд. евро. 

Георги Ганев оглави

комисията по финанси,

д-р Симидчиев - здравната

РУМИНА ДИМИТРОВА

Икономистът Георги Ганев от “Демократична България” ще е председател на Комисията по бюджет и финанси в 45-ото народно събрание. Това решиха депутатите със 112 гласа “за” и 104 “въздържали се”.

Ганев има дългогодишен опит в икономическите анализи, преподава макроикономика в България и чужбина. Програмен директор е по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София и преподавател в Софийския университет. Той влезе като депутат от гражданската квота на ДСБ от една от столичните листи. Това е първото му участие в политиката.

В комисията ще влязат Димитър Главчев, Делян Добрев, Красен Кръстев, Ирена Димова и Румен Христов от ГЕРБ-СДС, Кирил Симеонов, Живка Железова, Светослав Георгиев и Пламен Данаилов от ИТН, от БСП - Румен Гечев, Пламен Милев и Богдан Боцев, от ДПС - Йордан Цонев и Сергей Кичиков, ДБ - Ганев и Мартин Димитров, а от “Изправи се! Мутри вън!” Мария Капон.

Депутатът от ИТН и адвокат Радостин Василев пък ще е начело на правната комисия. А известният пулмолог Александър Симидчиев от “Демократична България” ще оглави тази на здравеопазването, решиха още депутатите.

Увеличават с над 562 млн. финансирането на проекти

от България и още 3 страни

С близо 562,5 млн. евро ще се увеличи финансирането по REACT-EU. Това стана възможно, след като ЕК одобри модификацията на националните оперативни програми на България, Финландия, Франция и Литва. Българската е “Региони в растеж”, която ще подпомогне дългосрочните промени в инфраструктурата и инвестициите в модерни здравни услуги.

Инструментът REACT-EU е част от Плана за възстановяване на Европа - “ЕС от следващо поколение”. Предвижда се през 2021 и 2022 г. да подпомогне програмите по политиката на сближаване, като предостави допълнително финансиране в размер на общо 47,5 млрд. евро. Парите обаче не идват даром. За да бъде реализирано финансирането, всяка стара трябва да изготви национален план за възстановяване и устойчивост с проекти, в които средствата ще бъдат вложени. За да бъдат отпуснати парите до лятото, плановете трябва да са финално одобрени от ЕК до края на април.

“Средствата, които четирите държави ще получат, ще им помогнат да създадат мост към дългосрочно възстановяване. Насърчавам другите държави да се възползват от възможностите, предоставени от REACT-EU, за да спомогнат за осигуряването на справедливо и приобщаващо възстановяване, както и за екологичния и цифровия преход”, заяви еврокомисарката по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра.