Валентин Златев влиза в бизнеса с партньори руснаци, преди това Сашо Дончев се сдружи с американци

Газът стана интересен за търговия дали като преходно гориво по пътя на зелената трансформация на икономиката, или като възможности за доставка от най-различни източници.

В сряда заявка да влезе в този бизнес даде един от едрите бизнесмени у нас - Валентин Златев. В КЕВР на открито заседание бе разглеждано заявлението за лиценз за търговия с газ на компанията “Енергико Трейдинг България”.

Управител на компанията е Златев, който до есента на 2020 г. бе в управата на “Лукойл България”. Той има и акционерно участие в “Енергико Трейдинг България”, но в дружеството мажоритарен собственик е швейцарската компания “Литаско СА”. Тя

управлява

глобалните

доставки на

нефт, газ и

петролни

продукти

за групата

“Лукойл”

“Енергико Трейдинг България” е поискала лиценз за максималния срок от 35 години, което е обосновано с аргумента, че дружеството има сключен дългосрочен договор за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа със стратегически клиент с национално значение.

Няколко дни преди това 50% от “Овергаз” станаха американски, след като до април все още акционери с половината от дяловете бяха “Газпром експорт” и “Газпром”.

“Линден Енерджи” стана съдружник на Сашо Дончев, а освен присъствието на българския пазар “Овергаз” с американския си партньор се фокусира към Западните Балкани.

От 2016 г., когато най-голямата частна газова компания престана на бъде посредник при доставките на руския природен газ за България, “Овергаз” е предимно потребител. “Линден” обаче е резервирала 10% капацитет в газовата връзка между България и Гърция (IGB). Преди дни директорът на “Овергаз” Светослав Иванов каза, че се надява този капацитет да е общ. Така “Овергаз”, освен че иска да е акционер в терминал за втечнен газ в Албания и да развива газови мрежи и интерконектори между Албания и Северна Македония и Албания и Косово, иска да се завърне на пазара като търговец и доставчик.

На борсата

“Газов хъб

Балкан” са

регистрирани

45 търговци

на природен газ, но въпреки това експерти казват, че 90% от пазара все още се държат от “Булгаргаз”. Тече и процедурата държавната газова компания да освобождава количества за търговия на свободния пазар.

Сред участниците на борсата големите потребители на природен газ са “Топлофикация София”, “Овергаз”, “Неохим”, “Стомана Индъстри” , “Златна Панега Цимент” и др. Тук са енергийните търговци ЧЕЗ и ЕВН, ОМВ с две компании. Присъстват и регионални и международни играчи като гръцката ДЕПА, Axpo Bulgaria, DANSKE COMMODITIES, която е позната и от електроенергийния пазар, люксембургската DXT International, която е търговец и на втечнен природен газ, ELP Edisom, чиито акционери са “Хеленик Петролиум” и италианската “Едисон”. Втората е акционер в българо-гръцката газова връзка.

На пазара у нас е и “МЕТ енерджи”, фирма на групата МЕТ, която е регистрирана в Швейцария. Тя резервира капацитет в “Балкански поток”, а в началото на годината купи петия по големина вятърен парк у нас - този на “Енел грийн пауър България” край Шабла и Каварна с мощност 42 мегавата.

В търговията на вътрешния пазар са “Колмар”, “Дексия България”, “Енерджи Съплай”, “Мост енерджи”. Последните две са и търговци на ток.

Експерти коментират, че реално в България има диверсификация и

в пъти по-голям

капацитет,

отколкото е

потреблението

Всеки, който си резервира капацитет на търговете на “Булгартрансгаз”, може да внесе газ от LNG терминал (за втечнен газ - б. р.) с произход от САЩ, Катар, Алжир, или да си поръча тръбопроводен газ от Нидерландия.

В момента според търговци у нас влиза руски газ по “Балкански поток”, от терманала за втечнен газ при Ревитуса, азерски газ от Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод през гръцката система до входна точка Сидерокастро - Кулата.

Капацитетът е 15 млрд. куб. м на “Балкански поток”, 3,5 млрд. обратен поток от Гърция към България, налице е капацитетът на Трансбалканския газопровод, по който преди се транзитираше руски газ към Турция, Гърция и Северна Македония. Той е с капацитет към 25 млрд. куб. м, казват специалисти. Очаква се и българо-гръцката газова връзка, която на година може да транспортира 3 млрд. куб. м.

Както “24 часа” писа, едната тръба е пълна, но с газ в обратна посока. Може да се купува от хранилищата в Украйна, транспортира се и от находищата в Румъния. Така че при малко над 3 млрд. куб. м потребление у нас има капацитет на транзитните газопроводи, а и на интерконектори за 45 млрд. куб. м.

Експерти коментират, че газът става все по-актуален заради скъпия ток, а освен това се приема като преходно гориво. И се очаква пазарът на газ и потоците в България да предизвикват все по-голям интерес от по-големи и по-малки играчи.