Американски учени използваха алгоритми, за да анализират 800 000 визуални произведения от 2128 творци и да определят как са достигнали до най-успешния период в творчеството си, съобщи ЮПИ.

Резултатите им показват, че тези пробиви следват сравнително обща формула - творческо изследване и експериментиране, последвано от експлоатация.

Джаксън Полък, един от най-известните модернисти, създава най-впечатляващите си творби през сравнително кратък период - от 1947 г. до 1950 г. Преди тази "гореща полоса" той експериментира с разнородни стилове и теми, първо рисува етюди, след това рисува с бои хора, животни, пейзажи. Чак след години експериментиране започва да пръска платното с боя. След като тези шедьоври правят впечатление, Полък се съсредоточава върху тази техника. Учените от Северозападния университет наричат това "експлоатация" - създава серия от впечатляващи произведения, пише БТА.

След като анализират с алгоритми произведенията на десетки творци, те установяват, че тази формула е повсевместна - изследване и експериментиране в началото на кариерата, последвано от експлоатация - тесен фокус и задълбочен опит.

"Нито изследването, нито експлоатацията сами по себе си осигуряват успех, трябва да са в последователност заедно - обяснява ръководителят на изследването Дашун Уанг. - Макар и изследването да е свързано с риск, защото може да не доведе до никъде, то увеличава вероятността от велика идея."

Същото важи за Ван Гог. Неговата гореща серия е от 1888 г. до 1890. През това време той създава най-известните си картини, като "Звездни нощи" и "Слънчогледи". Те са много различни от ранните му творби. В ранните използва предимно тъмни нюанси, а за шедьоврите си преминава към ярки цветове.

Учените са анализирали също хиляди филми и режисьори, и публикации на 20 000 учени. Резултатите показват, че първоначално те преминават през фазата на проучване, изследват различни стилове. След това настъпва етап на експлоатация, когато се концентрират върху определена тясна зона. Тогава е най-плодотворният период, обикновено кратък - не повече от пет години.

След това художници и други творци в повечето случаи преминават към период на стабилност, който не е белязан от коренно нови идеи и творчески търсения.