В четвъртък министърката на икономиката предлага коалиционен експертен съвет по темата

Целта е да се определят ясни правила, защита на правата на гражданите и да се отделят коректните колекторски фирми от тези на ръба на закона

Рязко увеличаващата се агресия на събирачите на дългове от колекторските фирми върху клиентите провокирала вицепремиера и икономически министър Корнелия Нинова да предложи на коалиционните партньори спешна среща.

Лидерът на “Да, България” Христо Иванов, съпредседателят на “Продължаваме промяната” Асен Василев и на партия “Има такъв народ” Станислав Трифонов са получили във вторник писмо от Нинова експертният съвет по финансова политика да заседава в четвъртък с една точка - “Обсъждане и изготвяне на проект на Закон за статута и механизмите на търговските дружества, извършващи дейности по събиране на вземания по потребителски договори”.

В края на 2021 г. изтече мораториумът върху плащането на банкови кредити, който бе наложен заради пандемията. Високите сметки на ток и газ пък са принудили стотици българи да вземат бързи кредити през последното тримесечие, които обслужват със забавяне. Според данни, постъпили в икономическото министерство, през декември е започнал агресивен натиск върху длъжници в цялата страна. Колекторските фирми освен дължимите суми прибавят и свой процент, с което утежняват допълнително клиентите на банки, телекоми и фирми за бързи кредити.

В четвъртък управляващата коалиция ще се заеме спешно с изготвянето на закон за колекторските фирми.

Идеята на Корнелия Нинова е да се регламентира колекторската дейност. Целта е да се определят ясни правила, ред, защита на правата на гражданите и отделяне на извършващите коректно своята дейност колекторски фирми от такива, които действат на ръба на закона.

В съобщението на икономическото министерство се уточнява, че в споразумението между коалиционните партньори било заложено създаването на 18 експертни съвета с консултативен характер.

Закон за колекторските фирми все още няма, въпреки че такъв е внасян през годините. Най-активна по темата беше Мая Манолова, която дори го внесе в парламента, но така и не се стигна до гласуване. Идеята беше да има регистър на колекторските фирми, които да бъдат контролирани от Комисията за защита на потребителите и от министъра на икономиката, а когато задълженията са по кредити - и от БНБ.

Въвеждаше се и забрана колекторските фирми да използват тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие спрямо длъжници, те да не бъдат посещавани на работните им места и в дома им и да бъдат търсени само писмено или по телефон, но само от 8 до 20 часа в работни дни.

Манолова искаше колекторите да могат да събират само главницата и наказателната лихва по дълговете, както и да нямат право да начисляват неустойки.

Гoдинa преди това и от ГEPБ опитаха дa peгyлиpaт дeйнocттa нa колекторите с подобен законопроект. Тяхно предложение беше задълженията на граждани да не могат да се прехвърлят за събиране от друга фирма, освен ако няма изрично съгласие за това в договора.

Патриотите предложиха абсолютна 10-годишна давност, за да изчезнат вечните длъжници. Това обаче беше прието без оценка на въздействието и Конституционният съд го отмени.

741 милиона лева търсят от клиентите си банки, бързи кредити и телекоми

741,6 млн. лв. е бил общият размер на дълговете за събиране от колекторските фирми през 2020 г., показват данни на Асоциацията за управление на вземанията.

Банките обичайно са най-големият кредитор и държат 44% от целия обем възложен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28%, а третият кредитор са телекомите с дял от 16%.

Въпреки пандемията и усложнената икономическа обстановка дълговете на българите са намалели спрямо 2019 г. - тогава са били 832,3 млн. лв. Данните са от проучване, обхващащо 80% от компаниите в сектора.

Профилът на хората със задължения не се е изменил през годините - това най-често са мъже под 30-годишна възраст, добре образовани и работещи на трудов договор. По данни на асоциацията 67% от младите длъжници са необвързани, а 75% все още живеят с родителите си. Те традиционно харчели повече от това, което биха могли да си позволят.

Локалното разпределение в страната следвало икономическото развитие на регионите. По-лесният достъп до кредитиране водел след себе си и до нарастване на обема забавени и спрени плащания. Най-често те се натрупвали от стокови заеми, а едва един на всеки пет души имал спестявания, макар и минимални.

При дълговете, които се изкупуват от колекторите и после те събират за собствена сметка, има по-различни тенденции с настъпването на пандемията. През 2020 година общият обем на изкупените задължения е бил малко над 507 млн. лева, докато през 2019 г. стойността им е в пъти по-висока и е стигнала 1,362 млрд. лева. Двойно са намалели и сделките за изкупуване на дългове и са стигнали 101 731 през 2020 г.