Очаква се до края на 2022 г. още два прибора да бъдат изведени в космоса

Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания на Българската академия на науките (ИКИТ - БАН) ще полети в космоса на 19 февруари, предаде агенция "Фокус".

Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. дфн Цветан Дачев, съобщиха от БАН. Членове са учените доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция „Слънчевоземна физика“.

Това е 23-ти прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса. Той е създаден по поръчка на американската фирма „Технологии за космическото пространство“ (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). 

След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС).

Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа радиация на Японския експериментален модул, който е част от японския сегмент на МКС.

След период от 6 месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за анализ на натрупаните данни. Дозата космическа радиация е ключов параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.

Изстрелването на ARMAS е предвидено за 19 февруари 2022 г. и ще се осъществи с ракетата на фирмата Northrop Grumman - Antares от космическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, САЩ.

Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава на живо по телевизията на НАСА.

До края на 2022 г. се очаква още два прибора, разработени в секция „Слънчево-земна физика“, да бъдат изведени в космоса.

Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през м. септември 2022 г. Очаква се през м. март 2023 г. той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита около Марс прибор Liulin-MО да осъществят съвместни изследвания, непровеждани от никого досега.

Другият прибор е Liulin-CNR-VG, който ще полети в мисия до 86 км височина с италиански изследователи на някой от новите ракетоплани на фирмата Virgin Galactic.